Винаги съм се чудил колко е здравословно това за самите деца. Със сигурност им се отразява по някакъв начин и историята познава много такива случаи на деца, които вече в зрелите си години се превръщат в арогантни, разглезени същества, жадни за хорското внимание, които посягат към наркотици и алкохол. Типичен пример за това е актрисата Линдзи Лоан, която има редица роли като дете и тийнейджърка, но вече като възрастен човек, влиза в обективите на камерите само с пиянските си изпълнения и непристойно поведение.
Но темата ми е провокирана по-скоро от едно риалити предаване, което се излъчваше повече от 10 години, а децата, участници в него, буквално пораснаха пред камерите и животът им беше непрекъснато разискван по телевизионни предавания, жълти списания и прочие. Това е предаването, озаглавено “Джон и Кейт плюс 8”, което показваше животът на двама души, решили да си имат деца, родили си две близначета, а следващата бременност е с цели 6 дечица.
Интересна двойка, с може би труден живот, с цели 8 деца на почти една и съща възраст. Може би в началото, когато са започнали да снимат предаването, това е било като манна небесна за Джон и Кейт, защото всички знаем, че отглеждането на 1 дете изисква много средства, да не говорим за цели 8.
Но стечение на времето тези деца преминават през сериозна семейна криза, която произлиза от това, че баща им и майка им решават да се разделят. Предаването се спира от ефир за известно време, след което се завръща с друго име – “Кейт плюс 8”.
Децата вече са големи и сигурно няма човек в Щатите, който да не ги познава. Да не знае как изглеждат, какви са били като малки и каква сериозна лична драма се е случила в семейството им.
На мен лично това ми се струва много неприятно, защото когато общуваш и се запознаваш с определени хора, ти сам избираш кога и дали да споделиш такива лични истории от твоя живот. Но тези деца са лишени от този избор, защото техните родители в някакъв момент от живот си са взели избор вместо тях.
И да, така е устроен светът ни – родителите взимат решения за нашето развитие, но идва момент, в който ни оставят да го правим сами. И ако наистина са добри родители, ще се стараят тяхното мнение и решения да повлияват възможно най-малко по негативен начин върху нашия живот.
Но когато си бил под светлините на прожекторите през цялото си детство, дали това не е повлияло по някакъв начин?
Да телевизията е от тези неща, в които всяко чудо е за три дни и се забравят много бързо миналите предавания, но наистина ли е така? Защото ако едно дете на 18 години напише името си в Гугъл, то едва ли ще открие много неща за себе си, ако въобще го направи, но с телевизионните бебета не е точно така.
Ето защо смятам, че колкото и да са били добри парите, които им е плащала телевизията за тези предавания, родителите на тези 8 растящи деца, в един определен момент е трябвало да кажат “стига – искам да оставя децата си да имат нормално детство”.