Научи първи!

Добре дошли в моя личен блог!

Аз съм Емилиан Попов и ще ми е приятно да се опознаем. Родом съм от най-хубавият град Стара Загора. Този блог бе създаден като моето първо онлайн начинание - предизвикателство и ще се постарая да по превърна в едно приятно местенце за комуникация.

Всеки е срещал такъв тип хора, които само с две приказки, които си размените с тях вече ще ви се иска да си сложите въжето на врата, да си теглите ножа по продължението на вените, да се хвърлите под влак, валяк или нещо особено тежко и то наведнъж. Този тип хора са способни да ви изсмучат цялата енергия и така да ви скапят настроението. И това не е просто фаза. Те са постоянно в това състояние и очароват с черногледото си възприемане на света. За тях няма положителни неща – винаги ще намерят нещо отрицателно и негативно, за което да се хванат или да го направят такова.

Разбира се подобен тип хора са повече от неприятни за общуване и много малко хора успяват да бъдат в тяхното обкръжение за дълго време. Това също е една от темите, които са особен проблем на този тип хора и продължават да трупат негативно отношение към света и всичко, което ги заобикаля.

Като пълна тяхна противоположност са хората, които търся и успяват да намерят положителното в почти всяка една ситуация. Те са усмихната и лъчезарни и ако познавате такъв индивид изключително добре, ще се чудите как намират сили да държат усмивките си на лицето си.

Такъв тип хора създават впечатление, че нямат абсолютно никакви проблеми, а всъщност това не е така. Те са затрупани с неприятности, но гледат това да не им влияе на личността, а да се справят със ситуацията и тя да отмине, като запазят усмивката на лицето си.

Аз лично се възхищавам на втория тип хора и упорито се опитвам да отбягвам първия. Разкажете ми за ваши познати, които отговарят на тези описания.

12 / 11 / 2017
Posted In: Общи

Съдещите очи на околните

Случвало се е на всеки от нас да наблюдава някакво поведение на някакви хора. Независимо дали ги познаваме или не. И на базата на собствените си разбирания за света, морала и възпитанието си, да изказваме мнение за определената ситуация… без обаче да знаем всички обстоятелства довели до това решение на този човек.

Замисляли ли сте се дали ако знаехте абсолютно всички причини и следствия, довели до определен казус, който е трябвало да бъде решен от дадения човек, нямаше да вземете същото решение като човекът, когото осъждате в случая.

Много е трудно човек да съумее да се постави на мястото на другия. Дори понякога е невъзможно, защото обикновено, за да се случи това трябва да ти се е случвало поне подобно преживяване, което да асоциираш с определената случка. А когато не си се приближавал и на милимунда до това, което преживява даден човек е напълно невъзможно да разбереш поведението му.

И това не спира хората да коментират и осъждат постъпки, поведение, решения. Може би като го правят това се чувстват по-добри, по-висши, по-силни. Така например ние няма как да разберем какво е да си майка на своенравно и непрестанно ревящо бебе, което още не те разбира, но очевидно не може да бъде успокоено по традиционните методи. Да, този шум може да дразни мнозина и най-вероятно и майката, но тя прави всичко възможно да успокои детето си. Това, че детето не спира да плаче е изморително, изнервящо и притеснително и само човек, който не е имал подобно своенравно дете не знае какво е да се опитваш да го успокоиш. Осъдителните погледи със сигурност не помагат.

Любимото ми нещо е рано сутрин в неделя да бъда събуден от силният, неприятен и особено дразнещ звук на бормашината, която пробива поредната дупка в апартамента, направен по моите скромни изчисления, на швейцарско сирене. И това да се случи една, две недели бих го преглътнал някак си…, но да е системна практика… това вече не мога да го понеса.

Да, всеки има правото да си прави ремонт в собственото си жилище и тъй като българинът е научен да си пести средствата, то се наема да прави преобразованията в жилището си сам. Това разбира се отнема време и лични усилия и със сигурност се проточва много дълго. Всичко това го разбирам, но и тези хора трябва да разберат, че около тях живеят хора. Хора, които използват топлината и уюта на дома си, за да си починат след дългата седмица на работа. А това трудно може да се случи, когато някой непрекъснато чука, бръмчи или прави нещо друго шумно.

Обикновено има правило, че не трябва да се вдига шум в жилищни сгради от 2 до 4 следобед, но това за мен е пълно безумие. Ако питате мен почивните дни трябва да бъде напълно забранено да се правят ремонти, освен ако не са спешни такива. Точно поради причината, която изтъкнах по-горе.

И ремонтите са може би най-малкия проблем, когато живеете в сграда със съседи. Привичките на някои от живеещите покрай вас хора могат да са меко казано отвратителни, като например да си изхвърлят боклука през терасата, да пушат в асансьора и да си хвърлят фасовете по стълбището, да претакат зелето във входа, така че да може всички апартаменти да се насладят на благоуханната миризма…

В западните държави, когато човек иска да наеме даден апартамент в определена сграда, то живущите се събират и дават или разрешението си или несъгласието си този човек да живее с тях. Думата на собственика на апартамента не се зачита. Важно е мнението на съседите. Но това става въпрос за хора, които са под наем. Също така съседите могат да ви принудят да не живеете в собственото си жилище ако са единодушни в това.

В България трудно може да се въведе подобен закон, защото ние имаме особено отношение към личната собственост. Дали остатъчен комплекс от липсата на такава по времето на социализма или нещо друго, но правото на собственост е неприкосновено в народопсихологията ни. А криворазбраното схващане, че можем да си правим каквото си пожелаем в нашата собственост, независимо дали пречим да останалите или не, създава толкова много битови проблеми, че няма и на къде.

Ето защо аз оставям любезни съобщения на таблото във входа, в които моля да се въздържат от ремонти в почивните дни.

Инсулиновата резистентност най-общо казано е преддиабетно състояние, което е сериозно и трябва да му се обърне съществено внимание. Като цяло един много голям процент от хората страдат от това заболяване без дори да го осъзнават. А последиците от него са диабет, атеросклероза и много други усложнения, които водят до бавно и мъчително унищожаване на тялото.

На практика организмът ни работи така, че когато приемаме определено количество въглехидрати панкреасът ни произвежда инсулин, благодарение на който тези въглехидрати се усвояват от кръвта. Когато обаче започнем да доставяме все повече и повече въглехидрати на организма си, тогава тялото ни започва да произвежда все повече и повече инсулин. А в един момент, когато пренатоварим организма си с прекалено големи количества въглехидрати, колкото и инсулин да произвежда панкреасът ни, тялото ни спира да реагира и това започва да се трупа като наднормено тегло.

Обикновено един от външните белези на хората, страдащи от инсулинова резистентност е именно наднорменото тегло и невъзможността то да бъде редуцирано, независимо колко калории горим във фитнеса и как намаляваме количеството на приетата храна.

Начина да се справите с това състояние е да ограничите сладкото, въглехидратите и мазнините. По този начин тялото ви ще се регенерира и отново ще започне да реагира на произведения инсулин. Но за да се случи това, трябва да бъдете особено постоянни и отговорни към здравето си. Всяко едно “прегрешение” ви връща обратно на стартовата позиция. След време, когато възстановите отново баланса на организма си, не означава, че трябва да започнете отново да се тъпчите с въглехидрати както сте го правили преди. Следването на правилен режим означава да бъдете здрави и жизнени.

Наричам го бичът на XXI век защото в днешно време децата, а и ние също, не се храним пълноценно, още по-малко правилно. Засипани сме с пържени, мазни и наситени с въглехидрати бързи храни, които е лесно да консумираме и които ни носят бърза наслада и чувство за ситост. А това е много опасно и трудно за изкореняване, тъй като е залегнало здраво в обществото ни и то не само нашето.

А вие правите ли си редовно профилактични изследвания? Или чакате да се случи нещо сериозно, за да отидете на лекар?

Понякога имате ли чувството, че затъпявате? Сигурно сте забелязали как от време на време ви се губят думи, не си спомняте марката на сиренето, което купувате, въпреки че виждате опаковката му всеки ден. Забравяте за важни неща, което е трябвало да свършите, не помните информация, която се прочели преди десет минути и т.н.

 

Мисля, че с подобни проблеми се сблъскват все повече хора в днешно време. И според мен има обяснение за това.

 

Разковничето се корени в начина ни на живот. За да бъде здрав мозъка ни и да има добра памет, трябва да го захранваме добре – буквално и преносно. Важно е да консумираме здравословна храна и именно такава, която е полезна за отделяне на сивото ни вещество – орехи, мазна риба, банани, авокадо и т.н. Трябва да приемаме достатъчно вода, за да бъде мозъкът ни добре хидратиран и трябва да се движим, за да имаме жизнен тонус и енергия.

 

Но това не е всичко. Възможно е някой от ежедневните ни навици също да се отразяват зле на мозъчната ни дейност. Наскоро четох проучване, според което хората, които шофират повече от два часа на ден, са с по-нисък коефициент на интелигентност в сравнение с тези, които не шофират въобще или са по-малко време зад волана. Подобен е ефектът и с гледането на телевизия за повече от два часа дневно – ефектът й се превръща в дефект.

 

Затова моят съвет е следният: когато ви се прииска да си останете вкъщи и да мързелувате, не стойте само пред телевизора. Вземете компютъра си, поиграйте час-два на някоя игра, но не повече. Направете си блог като мен и вписвайте от време на време, ще видите, че е забавно и ви провокира да търсите интересна информация. С две вдигнати ръце приветствам идеята и да почетете от някоя книга – било то художествена или научна. Спортувайте, бягайте, карайте колело или кънки, радвайте се на живота. Не се оставайте на течението, защото, направите ли го веднъж, то ще ви повлече.

Несъмнено много голям процент от хората поне веднаж са се сблъсквали със застрахователите и всичките начини, които използват, за да изплатят възможно по-малка сума. Особено често срещано е това явление при шофьорите, които е повече от препоръчително да имат застраховки Каско и Гражданска отговорност, а когато настъпи някакъв инцидент, започват ходения по мъките. За мое щастие, се запознах с адвокат Янко Янев и екипа му, които помогнаха да не бъда ощетен при моята злополука.

Ситуацията не беше нищо особено. Леко неразбирателство на пътя доведе до сблъсък между моята кола и тази на друг човек. И по двата автомобила имаше леки поражения, поради което решихме да съставим двустранен протокол, да си разменим данните и да продължим по задачите си за деня.

Отидох в сервиз, ремонтираха щетите по колата ми, издадоха ми всички необходими документи и с тях – право при застрахователя. Той обаче се възпротиви и не можел да ми изплати сумата, която вече бях дал на майсторите за ремонта. Бил съм нарушил процедурата, като не съм извикал полиция и съм ремонтирал щетите в недоверен техен сервиз.

Служителите в застрахователната компания бяха толкова убедителни, но в същото време странното чувство, че правата ми са нарушени, не спираше да ме преследва. Разказах ситуацията на мои приятели, един от които ме посъветва да се свържа с адвокат Янко Янев и да се консултирам с него. Той се занимавал точно със застрахователни казуси, а причината да се насочи към този вид право била повече от лична. През 2008-а година претърпял пътен инцидент, след който едва не останал парализиран, а оттогава до сега той и екипът му били приключили успешно стотици случаи.

Проучих го. Роден през 1974-а година в град Хасково, завършил висшето си образование със степен магистър по право в Югозападен университет „Неофит Рилски“, изкарал задължителния си едногодишен стаж в София, а адвокатската си практика започва през 2001-а година в голяма адвокатска кантора в София. Няколко години по-късно отваря собствена кантора отново в столицата, а в екипът му се присъединяват професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти. С разрастване на практиката му, разкрива офиси в Пловдив и Велико Търново.

Бях доволен от това, което успях да намеря за него и се свързах, за да си уредя среща. При първа възможност ме прие и внимателно изслуша историята ми. Зае се със случая и за мое най-голямо щастие, застрахователната компания ми изплати сумата по ремонта на автомобила ми.

За пореден път се убедих, че не можем да знаем всичко и услугите на професионалисти като адвокат Янко Янев са голяма помощ.

Често казваме, че лятото е време за почивка. Но лятото е също така време за ремонт.

 

Повечето от нас, обикновените българи, живеем в обикновени апартаменти. Прибираме се у дома, на еди-кой-си етаж в апартамент номер еди-кой-си. За всички останали домът ни е просто цифра в поредната панелка, но не и за нас. За нас домът е уют, уединение, спокойствие и семейство. И за да бъде той възможно най-приятен за живеене, се нуждае от своята поддръжка. Както всяко друго нещо между другото.

 

Аз например всяко лято гледам да направя мини ремонт поне в една стая у дома. Най-често пребоядисам някое от помещенията, друг път ми се налага да сменя я мивка, я някоя вратичка, я контактите или разклонителите. Веднъж на десетина-петнайсет години подменяме холовата гарнитура, веднъж на двайсет ремонтираме цялата баня и т.н. Това са все неща, които можеш да свършиш сам, или за които е необходимо да наемеш майстор.

 

 

Когато обаче ти се наложи да правиш истински, генерален ремонт и да смъкнеш жилището си до тухла, тогава няма как да работиш като вълк единак. А ако наемеш майстори за цялата работа, цената ще ти излезе двойна. На тях ще платиш повече, отколкото за закупуване на материалите. Ето защо е хубаво в такива моменти да имаш приятели, на които да можеш да разчиташ.

 

Ще ви дам за пример един колега. Миналата година жена му забременя и тогава живееха на квартира. Той взе решение, че с оглед на предстоящите събития е добре най-накрая да свият гнездо. Изкърти апартамента на дядо си буквално до тухла с идеята гвездо да е именно там. Шест месеца с трима негови приятели пробиваха, измазваха, шпакловаха, боядисваха и сглобяваха. От колегата си знам, че пари на майстори е дал само за плочките в банята и коридора, за постовянето на дограмата, вратите и външната изолация. Всичко останало е направил със своите две ръце и помощта на приятелите си. Ако не били те, нямало да може да се нанеса с жена си в новия дом преди тя да роди. Двамата поживели сами точно седмица, преди семейството им да се увеличило с +1. Красива история, ако питате мен, и поучителна.

 

Дай боже всекиму да има истински приятели, на които да може да разчита в добро и зло.

Къде се е чуло и видяло котка да яде бисквити?! Тук, при нас. Документирано при това. Не, не си правя шега.

Всички знаем, че бисквити е по-вероятно да похапват кучетата. Въпреки че сладкото за тях е противопоказано, всеки е чувал за бисквити наградки, които са обичани от много джавкащи домашни любимци и се дават при дресиране. Но котките?

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Котките са малки сладки изчадийца със собствено мнение, които обикновено контролират положението у дома, карайки ни да си мислим, че ние ги поставяме в позиция те да се съобразяват с нас, а не обратното.

Шефката си има котка. Сладка калпазанка, която от време на време се появява в офиса. Принципно не прави много бели, но пък види ли нещо за хапване, веднага пристига на бюрото на собственика на храната.

Та същата тази котка обожава бисквити. Каквито и да са – солени, сладки, едри, дребни. Идея си нямам и нямам никакво обяснения защо толкова ги харесва. И тъй като шефката не позволява да й се дават сладки неща, ние винаги имаме някакви бисквити в офиса, за случай на разсейване или игра.

Как разбрахме за котешката бисквитена мания ли? Ами, всъщност ситуацията беше доста комична. Имаме си в офиса един колега с наднормено тегло. Често се шегуваме, че не трябва да си оставяме храна на бюрото. Бяхме излезли в обедна почивка, а колежката, моя съседка по стол, си беше забравила отворен пакет бисквити до компютъра. Връщаме се и що да видим – кутията празна. Били останали само две бисквити и не била кой знае каква голяма загуба. Всички мислим, че е колегата, но мълчим. Така или иначе се шегувахме с него, най-вероятно е решил да ни го върне най-сетне.

Мина се ден и два, ситуацията се повтори. Този път диря под бюрото – трохи. Разбойникът, досущ като някой Хензел, решил да си остави следа за това на кое бюро да търси лакомството.

Тогава се усетихме, че може би си имаме работа с крадец от нечовешки произход. За майтапа донесохме бисквити и ги оставихме „уж“ безпризорно. За наша изненада котката се отзова на секундата.

Е такова нещо няма! Трябваше да се сетим да заснемем клипче, за да ви го покажа като доказателство, за да ми повярвате, но в такъв момент кой ти мисли за видео.

Сега в офиса е като в казарма – всеки си следи запаса и гледа да няма на фронта похитител. Учим се да ядем бисквитите си скришом, когато калпазанката е в офиса. През останалото време се смеем на котката и ни липсва да се озърта наоколо. Все пак, когато има животно на работното място, е много по-забавно.

25 / 02 / 2016
Posted In: Общи

Изненада за РД според пола

Когато става въпрос за празнуване на рождени дни обикновено се приготвя/поръчва торта, приятелите се събират и поднасят своите подаръци. Има хапване, пийване и музика.

 

birthday-cakeУ нас е възприето рожденикът да черпи. В много западни страни обаче приятелите черпят рожденика. Затова там е възможен елементът на изненадата. Лесно бихме могли да пренесем това и тук и да устроим нещо по-интересно за най-близките си.

 

Жените биха били луди по тази идея и разбира се, биха я посрещнали с много очаквания. Мъжете сме по-пасивни, но и ние бихме се зарадвали. Разликата между мъжкото и женското прекарване обаче доста се различава. ТЯ ще иска балони, панделки, цветя и много подаръци, прегръдки, пожелания, целувки. ТОЙ ще се зарадва на неочаквано прекарване с приятели, потупване по рамото, алкохол, вечерно излизане и парти до сутринта. Декорът и подаръците не са толкова важни, колкото самият елемент на изненадата и фактът, че приятелите са уважили с присъствието си.

 

За жените сякаш е важна повече опаковката на самото прекарване, което може да е спокойно или пък по-лудо, но винаги изтънчено и красиво, докато при мъжете е по-значимо съдържанието, независимо дали то няма да се превърне в нещо, за което рожденикът би искал да говори с никого другиго, освен с присъстващите.

17 / 02 / 2016
Posted In: Общи

Йога VS Фитнес

Изобщо не съм почитател на йогата. Ама хич! Има една колежка в работата, която обаче е много запалена и говори много на екипа ни за всякакви техники за релакс и много усилено се опитва да ни запали по йогата, чрез която медитираш, изчистваш съзнанието си, осъзнаваш себе си, помагаш на себе си, развиваш себе си, ободряваш себе си си, ставаш по-силен, здрав, духовен, отворен към света, толерантен, разбираш… много дълго изречение стана… Та йогата прави всичко това и много повече. Явно е универсално средство да се чувстваш добре и да живееш 100 години. 🙂

SONY DSC

 

Колежката е наистина хубава – слаба, стройна, с добра фигура, сини очи и руса коса. Казва, че благодарение на йогата успява да поддържа тялото си е станала доста по-грациозна от преди. Тя изглежда добре, определено всеки вид дейност ни кара да изгледаме добре, но за грация не знам. Йогата е обвързана с упражнения за разтягане, което е чудесно. Вярно е, че благодарение на тях мускулите се издължават и стават по-грацилни. Но грацилността не бива да се бърка с грацията. Аз съм мъж, не разбирам много, но ако мислите, че когато практикувате йога сте грациозни, сравнете се с една танцьорка, която не спира да се движи и да тренира всеки ден в ритъма на музиката. Тя може само с походката си да изкуши. Това е грациозност. Балерините също са грациозни – те са като лебеди и се движат сякаш във въздуха, всеки техен жест изглежда като ласка. Те са нежни и изящни.

Healthy young guy doing push up exercise

 

Лично аз смятам, че силовите тренировки – тичане, въртене на колело, вдигане на тежести, извайват фигурата по-добре. Те работят върху мускулатурата с видим ефект, но никой не е казал и че трябва да приличате на буца, нали така. Те дават на сърцето здраве, освен това се изпотяваме и изхвърляме вредните токсини. Чрез фитнеса и друг тип силови упражнения се изкарва напрежението.

 

Йогата е повече като че ли техника за релакс. Винаги съм смятал, че тя е за хора, които искат да се чувстват в тонус, без да се занимават с тежки и повтарящи се физически упражнения. Това е чудесно и мисля, че всякакъв вид грижа за тялото е похвална. Фитнесът, спинингът, пилатес, тайбо, танците са по-динамични и водят до добри видими резултати,  но и карат тялото да се движи по-активно, да издържа на напрежение, да е по-силно.

 

Всеки сам избира с какво да се занимава и не трябва едното да е бъде налагано на човек, който иска да се занимава с другото, нали така? 🙂