Все по-често ставаме свидетели на неприятни случки в училище. Или непристойно поведение на учениците, или учителката си е позволила някой волности. Като цяло образователната система в Бългафрия се нуждае от промяна и реформи.
Учениците прекаляват с “правата”, който имат, а родителите от своя страна пък не позволяват да се каже и една негативна дума за тяхното дете и нападат учителите словестно, а понякога и физически. А като рзултат на всичко това, все повече двойки на матурите, все по-неграмотни деца и все по-малко млади учители. Когато аз бях ученик, имахме респект към учителите и да, имало е случаи, в които са ни замервали с тебешир, но ако трябва да бъда честен винаги е имало причина за това и ние учениците сме ги провокирали. В Япония според мен са си изградили един страхотен модел за образование. Децата сами почистват класните си стаи и дори и тоалетните. Хайде това с тоалетните е мако пресилено, но в крайна сметка, как едно дете да се научи на ред и дисциплина? Как да пази имущество, ако не знае каква е цената по поддържането му. Според мен е доста добра идея. В българските училища още от мое време го няма това със зачитането на чуждите вещи, нямаше чин, които да не е надраскан или издълбан с химикалка, спомням си когато ни сложиха щори на прозорците, за да не ни пречи слънцето, ами издържаха точно две седмици здрави. Японския модел на образование обаче не е само да научи децата, че никой не е длъжен да почиства след тях, чрез групови игри и занимания, те усвояват ценности, като това да не прекъсват отсрещния и да го изслушват. Интересното при тях е че контролните и изпитванията са след четвърти клас.
Това в България няма как да се случи, но ние възрастните можем да прилагаме тези методи вкъщи. Не виждам нищо лошо да помолиш детето си да помете след себе си, да си отсервира съдовете или да измие съдовете. Ние родителите трябва да помагаме на учителите, за да изградим едно достойно общество.