Винаги съм свързвал ходенето на босо по тревата с детското безгрижие. С онази безгранична свобода, с непринуденост и веселие, на които само децата са способни и на които само те могат да се радват пълноценно. Откъде знам ли? И аз съм бил дете, и аз съм усещал росата под босите си крака. Сега искам да захвърля костюма и стегнатите като менгеме обувки и да усетя свежестта под краката си. Мечтая да се почувствам свободен, да пусна хвърчило или да скоча в някоя локва. Да се прибера щастлив по детски и зареден.
Сетих се, че дори бях чел специализирана литература, която описваше медицинските ползи от ходенето на босо, затова реших да потърся и опресня информацията си. Оказа се, че освен на настроението ни, движението без обувки действа като универсален помощник за добро здраве. Причината е в множеството нервни окончания, които имаме по стъпалата и които са свързани с различни органи в тялото ни. Следователно, когато се движи, ги активираме.
Така например ходенето на босо укрепва краката, ходилата и бедрата. Когато захвърлим обувките, малките мускулчета в тези области се освобождават от напрежението и стават по-силни. И ако се водим от ефекта на доминото – това на свой ред влияе за изправената ни стойка.
Другото интересно, което прочетох за ходенето без обувки, бе, че подобрява на мозъчната активност. За пример бе използван любимият ми боен спорт – айкидо, който се практикува на босо. Не се бях замислял за причината, но се оказа, че е заради голямото количество вода, което се съдържа в организма ни. При по-силен допир на тялото ни до земята, йонният баланс се нормализира и така се обостря ума ни.
Открих информация и за отрицателните йони, които се намират в почвата. Те са известни като естествени антидепресанти. Именно затова сънят е най-сладък и пълноценен след хубава разходка на босо по свежата трева.
Изводът е, че ходенето без обувки е не само приятно, но и много здравословно. Сега отговорихте ли си защо децата са толкова енергични, щастливи, а и помнят много? Е, захвърляйте обувките и приятна разходка!