Този текст не бе планиран за блога, особено пък за този месец. Той бе провокиран от коментара на водещия Светослав Иванов в началото на неговото предаване „120 минути“. Бях толкова втрещен, свален на земята и отново зашеметен, че веднага седнах пред белия монитор на компютъра и започна да пиша. За какво ли – за бъдещето ни само след няколко месеца.
Не искам да бъде негативен текст, но пък желая той да бъде наистина обективен и да ни разкрие малко от бъдещето ни напред. Каквото и да прочетете, не го приемайте прекалено навътре. Едната причина е, че всичко може да се промени и нищо не е сигурно. Втората е, че дори и така да стане, винаги има измъкване. Просто трябва да сме подготвени за всичко.
Мисля, че следейки пазара през последния месец, сте забелязали покачването на цените. Повишиха се горивата, храната, а съвсем скоро ще последва и електроенергията, както и парното. Интересното обаче е, че се забелязва инфлация, която не покачва и заплатите. Тук особено податливи са секторите на туризъм, хотелиерство и ресторантьорство.
И така, след като преминат забавените летни месеци, цялото това покачване на цената на живота ще се отрази. Ще трябва със същите пари да се справяме с по-големи задължения. Прогнозите са, че в този момент все повече млади хора ще се отправят към чужбина или към столицата, която така или иначе е претъпкана. Ще се получи колапс и няма да е по-добре нито за столичани, нито за провинциалисти.
Засилването на границата бедни-богати ще се усеща все повече. Но аз видях и в някои от световните медии, които дават подобни прогнози и за всички страни по света. Така че явно всички ще сме заедно и ще трябва да се справим. Затова ни е необходима надежда, премерени разходи и желание за по-добро бъдеще.