Празник, книги и Васил Лазаров

Един от любимите ми празници е този на българската просвета и култура. Както знаете него го отбелязваме тържествено на 24 май всяка година, а иначе всекидневно го почитаме, пишейки и четейки на родния език. За да ви изненадам за този ден, реших да ви запозная с последния интригуващ автор, на когото попаднах – Васил Лазаров.

Избрах именно този творец, защото покрива стандартите ми за литература по няколко параметри. Впечатли ме фактът, че Лазаров пише и романи, и разкази, и стихове, и анализи. Всички негови трудове са издадени и се радват на не малък интерес. За мен е изключително любопитно как човек успява да твори в толкова жанрове и да постига качество на написаното.

Втората ми изненада дойде от факта, че всички произведения на Васил са обърнати към християнското. Но тук не става въпрос за канони и църковни ритуали, а за нещо друго. Намесени са ценностите, добродетелите и онези някак забравени чисто човешки норми. Именно тях той вплита в литературата си, а за анализите си избира да ги открие в творчеството на различни наши известни поети и писатели.

Третият любопитен факт, разкриващ напълно Васил Лазаров, е и неговата дейност като човек. Той е съосновател на Сдружението на самоковските писатели и активно работи за тяхното почитане, запазване и популяризиране. Инициатор е на идеята за създаване на Алманах на местните писатели и заедно със Сдружението се реализират различни активности от най-малките до най-големите желаещи да творят.

Вярвам, че из страната ни има още подобни хора като Лазаров. Точно затова на най-светлия книжовен празник ви приканвам да споделите в общественото онлайн пространство своя вдъхновяващ пример. Нека почерпим опит, сили и мотивация и напред книжната да продължим, за да пребъде в нас и навред!