Технологично отшелничество

Двадесет и първи век е времето на технологиите. Модерни устройства, помагащи ни да работим, да се придвижваме, да се храним, да живеем. Какво ще се случи обаче, ако се откажем от благините на времето и се отдадем на техническо отшелничество?

В последните години редици хора по света предприемат подобно действие. „Изгорели“ от работата си, пренатоварени от каква ли не информация и непрестанната употреба на социални мрежи, те се отдават на свят в изолация от новостите. Тъй като и с мен се случи нещо подобно през целия този период на пандемия, реших да се впусна в новото приключение.

Взех едноседмична отпуска от работното си място, така че да ми се съберат общо 9 дни. Запазих си вила, приличаща на горска колиба, в Родопите. За да достигна дотам обаче не използвах автомобил, автобус или друго превозно средство. Реших да походя пеша. За прехода до вилата ми трябваха точно два дни. Бях екипиран с храна, вода, компас, палатка, спален чувал и още няколко основни принадлежности. Оставих колата на един паркинг накрая на града и се отправих в неизвестното.

Без навигация трудно се ориентирах, но полека започнах да си припомням за всички природни ориентири, които съм чувал някога. Първоначално се плашех от шумове, но после разбрах, че това е част от гората и аз трябва да съм подготвен. Двете нощувки на палатка, паленето на огън с подръчни средства, банята навън, наистина бяха предизвикателство.

Накрая, разбира се, пристигнах във вилата, и не понечих да включа осветлението ѝ. Не използвах никоя от новостите на века. Дните си прекарвах навън и в изследване на заобикалящата ме среда. Книга, чай от току-що напрани ароматни билки, приятна гледка и чист въздух – какво повече му трябва на човек?!

Определено пак бих повторил технологичното отшелничество, а и според мен наистина се нуждаем от почивка от забързаното ежедневие. От вас има ли желаещи за подобни нови изживявания?