Емилиан в Интернет
  • Начало

Етикетът на вината

Общи сеп. 19, 2026

Разхождах се из рафтовете на магазина, когато погледът ми се спря върху две почти еднакви опаковки боб. Едната беше без претенции, с олющен етикет и цена от 2.80 €. Другата — в нежно зелено, с обещания за „екологичност“ и „устойчивост“, но на цена от 5.50 €. Разликата не беше в съдържанието, а в маркетинговата заблуда.

Очаквах, че тази „еко“ версия носи реална полза. Истината обаче е по-прозаична: плащаме за илюзията, че сме добри хора. Това е икономиката на вината, където „чистата съвест“ се продава с надценка от 100%.

Огледах зеления етикет. Пакетът си беше същият, само по-тънък и по-светъл. Очакванията — реално намаляване на отпадъците — се сблъска с реалността на печалбата. За корпорациите е по-лесно да сменят цвета на етикета, отколкото да пренастроят логистиката си или да инвестират в биоразградими материали.

Така се ражда опасната илюзия за прогрес. Ние се чувстваме като двигатели на промяната, докато всъщност сме просто купувачи на по-скъпи опаковки. Това е фасада, зад която се крие стар механизъм, който използва екологичната тревожност като източник на приходи. Получаваме по-скъп начин да се чувстваме виновни за консумацията си.

Природата не е станала по-чиста. Просто достъпът до нея става все по-скъп за тези, които не искат да плащат за собственото си чувство за морал.

  • екология
  • икономика
  • корпорации
  • маркетинг
  • потребители
Newer Older

Comments (5)

  1. Атанас Златев

    19 сеп. 2026 - 15:17

    Гледах скоро едно предаване за зеленото пране и показаха точно същия номер с бутилки за вода. Сменят цвета и опаковката, но пластмасата си остава същата, а цената скача двойно. Трябва да четем етикетите и да не се връзваме на маркетинг триковете, иначе ще плащаме все повече за нищо.

  2. Любомир Начев

    20 сеп. 2026 - 10:05

    Да, маркетинга често преувеличава, но ако и „еко“ бобът е в пластмаса, тогава наистина плащаме само за зеления цвят. В случая с вината, освен че цветът на етикета е важен, има и други сертификати и регулации, които гарантират по-ниско въздействие върху околната среда, а това вече не е само маркетинг.

  3. Добромир Йорданов

    21 сеп. 2026 - 10:48

    Има ли шанс подобни практики да станат масови и потребителите да започнат да ги разпознават, за да не се подвеждат от зелени етикети? Винаги ме е ядосвал този маркетинг на вината, защото е очевидно, че често не става дума за реална грижа за околната среда, а просто за по-висока печалба.

  4. Владимир Христов

    21 сеп. 2026 - 13:34

    Тази статия ми беше много навреме. Онзи ден гледах два вида шампоан — единият в обикновена опаковка и другият в „биоразградима“, но два пъти по-скъп. Сега вече знам, че плащам за зеления етикет, а не за по-чиста природа.

  5. Тодор Тодоров

    21 сеп. 2026 - 14:31

    Много добре е хваната икономиката на вината с примера за боба. Истината е, че често плащаме повече за зелен етикет, който не носи реална полза. Пластмасата си остава, просто изглежда по-„еко“.

Comments are closed.

Последни публикации

  • Тридесет евро за прах и надежда
  • Моят облак, моят сървър
  • Етикетът на вината
  • Скъпа ракета, евтин тенис
  • Един клик до нулата

Последни коментари

  1. Тодор Георгиев за Тридесет евро за прах и надежда
  2. Васил Начев за Моят облак, моят сървър
  3. Янко Колев за Моят облак, моят сървър
  4. Кирил Маринов за Моят облак, моят сървър
  5. Тодор Тодоров за Етикетът на вината

Архив

  • октомври 2026
  • септември 2026
  • август 2026
  • юли 2026
  • юни 2026
  • май 2026
  • март 2026
  • януари 2026
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • април 2025
  • март 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • август 2024
  • юли 2024
  • юни 2024
  • май 2024
  • април 2024
  • март 2024
  • февруари 2024
  • януари 2024
  • декември 2023
  • ноември 2023
  • октомври 2023
  • септември 2023
  • август 2023
  • юли 2023
  • юни 2023
  • май 2023
  • април 2023
  • март 2023
  • февруари 2023
  • януари 2023
  • декември 2022
  • ноември 2022
  • септември 2022
  • август 2022
  • юли 2022
  • юни 2022
  • май 2022
  • март 2022
  • февруари 2022
  • януари 2022
  • декември 2021
  • октомври 2021
  • септември 2021
  • август 2021
  • юли 2021
  • юни 2021
  • май 2021
  • април 2021
  • март 2021
  • февруари 2021
  • януари 2021
  • декември 2020
  • ноември 2020
  • октомври 2020
  • септември 2020
  • август 2020
  • юли 2020
  • юни 2020
  • май 2020
  • април 2020
  • март 2020
  • февруари 2020
  • януари 2020
  • декември 2019
  • ноември 2019
  • септември 2019
  • юли 2019
  • юни 2019
  • май 2019
  • март 2019
  • февруари 2019
  • януари 2019
  • декември 2018
  • ноември 2018
  • октомври 2018
  • септември 2018
  • август 2018
  • януари 2018
  • ноември 2017
  • октомври 2017
  • септември 2017
  • юли 2017
  • юни 2017
  • юни 2016
  • февруари 2016
  • януари 2016
  • декември 2015
  • ноември 2015
  • октомври 2015
  • септември 2015
  • август 2015
  • юли 2015
  • юни 2015
  • май 2015
  • април 2015
  • март 2015
  • февруари 2015
  • януари 2015
  • декември 2014
  • ноември 2014
  • октомври 2014
  • септември 2014
  • август 2014
  • юли 2014
  • юни 2014
  • май 2014
  • април 2014
  • март 2014
  • февруари 2014
  • януари 2014
  • декември 2013
  • ноември 2013
  • октомври 2013
  • септември 2013
  • юли 2013
  • юни 2013
  • май 2013
  • април 2013
  • март 2013
  • февруари 2013
  • януари 2013
  • ноември 2012
  • октомври 2012
  • септември 2012
  • август 2012
  • юли 2012
  • юни 2012
  • май 2012
  • април 2012
  • февруари 2012
  • януари 2012

Категории

  • Без категория
  • Общи