Хранителните добавки – регулиране, безопасност и реалност
Без категория окт. 29, 2025
Хранителните добавки се възприемат от мнозина като „естествена“ алтернатива на лекарствата, но реалността е различна. В големите аптеки се предлагат над 15 000 различни добавки и продукти за спортисти, като повечето не преминават строгия контрол за качество и безопасност, характерен за лекарствените средства. Това означава, че съставът и дозировката на продуктите често са несигурни.
Регулацията на хранителните добавки в България е либерална и се базира на уведомителен режим. Производителят декларира продукта пред Агенцията по безопасност на храните (АБХ), но не е задължен да доказва ефективността или безопасността му чрез клинични изпитвания като при лекарствата. Това оставя голям риск за потребителите – от непълноценни ефекти до сериозни здравословни проблеми.
Основните рискове включват увреждане на черния дроб, бъбреците и сърдечно-съдовата система, особено при прием без медицинска консултация и при наличие на хронични заболявания. Продукти като годжи бери или синефрин могат да взаимодействат с лекарства, включително антикоагуланти, повишавайки риска от кървене или хипертонични кризи. Витамини и минерали също крият опасности – предозиране с витамин A води до косопад и замаяност, излишък на желязо уврежда черния дроб, а висок прием на витамин D причинява калциеви отлагания и бъбречни проблеми.
Много добавки съдържат индуктори на чернодробни ензими, което променя метаболизма на лекарства. Това може да направи медикаментите или неефективни, или обратно – с прекалено силен ефект. Пример за това са пациенти на антикоагуланти, където неправилният прием на добавки може да увеличи риска от кървене или тромбоемболични инциденти.
От друга страна, добавките имат своето място при доказани дефицити: желязо при анемия, витамин B12 при веган хранене, витамин D при лабораторно установен дефицит, фолиева киселина при бременни. Те могат да подпомогнат възстановяването след операция или курс с антибиотици, както и чревната микробиома при функционални нарушения. Но това трябва да се прави под медицински контрол, с ясни цели и мониторинг на дозата.
Като бивш маркетингов консултант във фирма за хранителни добавки, мога да потвърдя, че индустрията често използва вратички в закона и маркетингови трикове. Продуктите се рекламират с обещания за бързи резултати, които не се подкрепят от реални доказателства, а потребителите рискуват здравето си, вярвайки в „естествената“ сила на добавките.
Хранителните добавки могат да подпомогнат здравето при правилна употреба и медицински контрол, но никога не могат да заменят лекарства. Индустриалният маркетинг често преекспонира ползите, а безопасността зависи основно от информирания потребител и строг медицински надзор.
