Facebook – нашият Голям брат

През месец март определено най-предсказуемото място в Интернет е Facebook. Първо се поздравяваме за Баба Марта, после за 8-ми март и всички жени напомнят на мъжете да не ги забравят или пък да не пренебрегват домашните си задължения (виждаме се в унизитални пози над парцала за под, вързани за някое легло и сексуално малтретирани от яки жени), така че направо да ни дострашее :). Следва Първа пролет и всеки втори пост изобилства от цветя, птички и пчелички. С това върви и хваленето кой с кого е бил в поредица снимки, кой как е прекарал и тагването на второстепенните действащи лица в картинката.

 

Така и мен веднъж тагнаха, нищо, че съм на заден план, пия и говоря нещо на някого, докато на фокус са две забележителни приятелки с забележително оскъдни облекла…. дам, но и аз съм там 🙂 Не че имам против тагването или споделянето, но ми се струва, че напоследък хората доста прекаляват с тези неща. В мрежата отдавна няма нищо скрито-покрито, което за съжаление си има и своите негативни страни. Особено, ако ревнива приятелка те следи или пък не искаш да знае работодателят ти къде си бил, с кого и какво си правил. А най-тревожното е, че се ограничава личната свобода на човека да бъде сниман и следен.

 

Така погледнато Facebook ми прилича досущ на Големия брат в Интернет – една изкусно направена система за следене, в която хората участват доброволно, хранейки егото си и чувството си за суета.  Помислете си колко от личния ви живот сте изложили на показ. А замисли ли сте се, че дори да ограничите само за приятели личните си данни, снимки и житейски събития, някъде там има администратори на системата, които имат достъп до Всичко За Вас. И нали знаете, че тези данни стават достъпни, ако се прави международно разследване… така че, вашият Face да не стане без умисъл  антиутопичен Book.