Да превърнеш делника в празник!

Забелязвам, че напоследък хората гледат все по-тъжно и намусено. Освен големите християнски празници сякаш не забелязват другите поводи за радост и веселие. Една приятелка днес ми каза, че не иска да си празнува рождения ден, защото „с какво той бил по-специален от другите дни“ и „какво толкова му е празничното“. Еми, да то ние можем по тази логика да не празнуваме и именните си дни и да не отбелязваме Деня на детето, на жената, на бащата, на Земята и т.н. щото през деня нищо особено не се случва – нито слънцето изгрява от запад, нито става затъмнение, нито пък Луната играе казачок на нощното небе.  Тя какво специално иска?

Празниците ги правят хората, а не чакат някой Светия да им слезе на земята и да ги чукне по главата, та да се сетят, че е специален ден. Ако ние сами не си създадем настроение и не си подготвим да ни е хубаво – няма как да се случи. Ето, например предишния ми пост – една обикновена вечер е останала незабравима за деца и  известни личности благодарение на инициативата на Ива Механджийска. Утре пък е Св. Валентин или Трифон Зарезан. Ако нямате половинка, идете и го полейте някъде Деня, пък той от само себе си ще се превърне в Празник.

Всъщност всеки ден може да бъде празник, не защото е отбелязан с червено на календара, а защото празник е абстрактно понятие и съдържа в себе си една по-такава… абе, празнична емоция. Имате ли я – веселете се цяла година. На мене от сега 2014-та ми е една такава … празнична. Наздраве по тоя повод!