Емил Попов за Лястовичите гнезда и Канада

Един приятел от Фейсбук, очевидно станал свидетел на поредното разрушено лястовиче гнездо, на стената си питаше какви може да са тия хора, които разрушават лястовичи гнезда. И покрай този въпрос на страницата му се заформи една дълга дискусия, която подтикна Емил Попов към днешните му разсъждения. Факт е, че в България не е изключение някой да развали лястовиче гнездо, направено на балкона му или в ъгъла до прозореца, от хигиенни съображения. Защото, видите ли, лястовичките цапали. Същият тоя човек, който от любов към чистотата може да посегне на къщичката и поколението на една птичка, в следващия момент може да си изхвърли найлоновата торбичка с боклуци през балкона. Но иначе се изживява като обременен по рождение с безгранична любов към чистотата и с това оправдава идиотската си постъпка. Само че с това едва ли ви казвам нещо ново. Друго ме впечатли сред коментарите. Една наша сънародничка, която от година се установила да живее в Канада, не става ясно по какви причини, обясняваше в коментара си колко слънчеви и усмихнати са хората в Канада, колко там всичко е хубаво, птичките пеят, хората се смеят, а кучетата и котките въпреки природните закони си другаруват. И цялата тая идилия, противопоставена на дивата селяния в България, грозно грачещите птици и, представете си, кучета и котки, които се ненавиждат. Аз пък ненавиждам тая категория българи, които само няколко месеца след като са се заселили някъде в чужбина, почват се изживяват като трето поколение канадци или американци, да ни дават акъл от там и да ни обясняват какви сме. Може и да сме такива, ама няма нужда някой да ни го обяснява от канадска трибуна. За такива народът има точна приказка: Кога стана циганин (канадец), кога ти почерня …….. 🙂 Ваш Емил Попов.