Дубай ме зове…

Преди доста време бях попаднал на един документален филм по телевизията, в който се разказваше за тази желана, но доста скъпа за обикновения човек, туристическа дестинация – Дубай. Оттогава у мен се появи едно такова особено влечение към лукса на това място. И не че съм толкова фен на луксозни неща като цяло, а по-скоро изпитвах любопитство. Започнах да чета всевъзможни неща за Дубай и желанието ми да го посетя се засили все повече. Голям принос имаха материалите, в които пишеше, че общо взето Дубай е първенец във всичко. „Това заслужава да се види!“ – си казах аз.

 

Първо, искам да отбележа, че Дубай не е държава, а емирство (доста богато при това заради петрола в Персийския залив) в Обединените арабски емирства, в случай че не сте наясно. Допреди около десетина години там е било на практика пустиня, но след като са открили нефт, икономиката процъфтява, започва бурно строителство и развитие на туризма. Дубай преживява един своеобразен бум. Той се превръща в луксозната дестинация, която е днес.

 

Всеки знае, че там се намира най-високата сграда в света, но има и още. Поради липсата на достатъчно суша, властимащите са решили да построят суша във водата, просто така. Ето как се появили и така наречените „палмови острови“. Всъщност, те ме впечатлиха най-много от всичките неща, в които Дубай е първенец. Било е доста трудоемко, доколкото разбирам, но крайният резултат е уникален, особено ако го гледаш от сателит в космоса. Какво още? В един от тамошните молове има ски писта, понеже в Дубай е доста жежко и хората имат нужда от прохладно място, където да покарат ски със семейството. Явно там няма невъзможни неща, и това не са само просто така казани думи.

 

Мога до безкрай да изреждам чудесата на тази така привлекателна дестинация, но на този етап тя ще си остане по-скоро в далечното бъдеще – определено е на челно място в списъка ми с места, които трябва да посетя един ден.