Оптимизация на живота

Май че метнах в кошчето десетина покани за рождени дни. Не, не съм станал асоциален. Просто спрях да се правя, че ми е приятно да давам пари и време за хора, които виждам веднъж годишно, за да отметна някакво задължение. Оптимизация, нали така я наричат сега. Като да си подредиш контактите в телефона – кой е активен, кой е пасивен, кой е ресурс, а кой просто те дърпа надолу. Звучи цинично? Може би. Но съм скептичен към цялата тази работа с „дълбоките връзки“ и „искреното общуване“. Преди години си мислех, че ако не поддържам приятелствата си, ще остана сам. Че трябва да инвестирам емоционална енергия във всеки, който ми е подал ръка в труден момент. Беше грешка. Истинска грешка. Разбрах го, когато организирах сватбата си. Имах списък със сто и кусур души, които „трябва“ да поканя. Роднини, бивши колеги, познати от университета, дори хора, с които бях говорил веднъж на парти преди пет години. Всички очакваха покана. И какво? Да плащам за хора, които ще седнат на масата, ще изядат парче торта и ще ми дадат съвет как да си управлявам брака? За какво ми е? В крайна сметка поканих само най-близките – тези, които наистина ме интересуват и с които споделям нещо истинско. Спестих пари, нерви и време. Втората ситуация – преди две години, бях затрупан с работа. Истински затрупан. Отказвах се от проекти, за да смогвам. Тогава ми се обади стар приятел, да ме покани на бира и да си побъбрим. Аз му обясних, че съм зает, че не мога да откъсна дори час. Той се обиди. Каза, че съм се променил, че съм се превърнал в робот. А аз се питах: Защо трябва да губя ценно време в празни приказки, когато мога да си довърша проекта и да спечеля пари? Защото е „приятелски“? Не, благодаря. Истинските приятели разбират, когато си зает и не те съдят. Оптимизацията не е егоизъм. Тя е просто рационално разпределение на ресурсите. Време, пари, енергия. Всички имаме ограничени количества от тях. Защо да ги пилеем за хора, които не ни дават нищо в замяна? Разбирам, че звучи грубо. Но съм виждал много хора, които се чувстват изтощени и нещастни, защото се опитват да угодят на всички. Защото се страхуват да кажат „не“. Защото са обвързани с емоционални задължения. Аз вече не се страхувам. Вече знам, че приятелите трябва да бъдат качество, а не количество. Че е по-добре да имаш трима истински приятели, които да те подкрепят в трудни моменти, отколкото сто познати, които да те поздравят за рождения ден във Facebook. Спрях да инвестирам в хора, които не инвестират в мен. Спрях да се чувствам виновен за това. Това е моят начин да оптимизирам социалния си живот. И съм доволен.