Новото ни бягство

Един пръст превърта безспирно. В кафенето онзи ден видях мъж на около четиридесет. Хубаво кафе, слънце през прозореца, а пръстът му – хипнотизиран – превърташе новини, постове, сторита. Не четеше. Просто превърташе. И ми стана ясно – това е новото ни бягство. Бягство от това, което е точно пред нас.

Отчуждението не е ново. Винаги го е имало. Но дигиталната ера го превърна в индустрия. Индустрия, която ни продава връзки, докато ни изолира. Продават ни илюзия за близост, за общност. А ние ставаме все по-самотни в собствените си дигитални балони.

Социалните мрежи са конструирани умело. Алгоритмите държат ни ангажирани, поддържат ни зависими. Постоянният поток от информация, от одобрение, от каквото и да е, ни пристрастява. В тази зависимост губим нещо важно. Способността да се свързваме истински с хората.

Наскоро организирах малка среща с колеги. Всички бяхме заети с работа, с проекти, със срокове. Но оставихме телефоните настрана за два часа. Просто да поговорим. Отне ни около двадесет минути, за да се отпуснем. Да спрем да поглеждаме настрани и да се вгледаме един в друг. После започнахме да споделяме неща, които никога не бихме казали в имейл или чат. Истински проблеми, страхове, надежди. Беше странно, почти неудобно, но и освобождаващо.

Виждам го и в работата си. Често водя разговори по видеоконферентна връзка. Хората са физически присъстващи, но ментално отсъстват. Поглеждат телефоните си, отговарят на съобщения, докато говоря. Не слушат активно, не се опитват да разберат. Просто чакат реда си да говорят. Това е повърхностна комуникация, която не води до разбирателство.

Емоционалната интелигентност изисква внимание, емпатия, способност да четем невербални сигнали. Как да го правим, ако сме фокусирани върху екрана? Как да разберем чувствата на другия, ако не го погледнем в очите?

Не казвам, че технологиите са лоши. Те могат да бъдат много полезни. Да ни свързват с хора от цял свят, да ни дават достъп до информация. Но трябва да ги използваме разумно. Трябва да си даваме сметка, че онлайн връзките не могат да заменят истинските. Че самотата не се лекува с лайкове и коментари.

Вчера изключих нотификациите на телефона си. Не знам колко ще издържа, но започнах. Искам да видя дали мога да живея един ден без постоянния шум. Без нуждата да проверявам какво става в дигиталния свят. Искам да се фокусирам върху важното. Хората, които са пред мен. Моментите, които се случват точно сега. Честно казано, май пак се прецаках с графика. Прецаках се с приоритетите. Време е да го поправя.