Досегът с природата

Този материал в блога е всъщност споделяне на една лична история. Тя е съставена на база наблюдение и не претендира да ви убеди в каквото и да било. Приемете я като разказване на нещо повече от просто мисли, а и на усещания и чувства. А те са не към кое да е, а към нашето начало – природата.

Всичко започна преди месец, когато стартирах онлайн курс за квалификация, провеждащ се през уикендите. Прецених, че мога да отделя по 4 съботи и недели, за да натрупам знания и да се разнообразя. Често обичам да се включвам в подобни обучения и за мен това е приятно надграждане.

Този път обаче не успях да преценя някои фактори. Предвид смяната на сезоните, постоянно лошото време и натовареността ми в работа, не си бях оставил време за почивка. Ежедневието ми се състоеше от вкъщи в офиса и обратно, като уикендите бяха прекарани пред монитора на бюрото или в леглото. Общо взето нямах никакъв по-различен социален живот.

Оказа се, че това, което си мислих, че ме вдъхновява, всъщност в този период ми пречеше. Затова след приключване на курса, исках да се откъсна от работната среда. Прецених, че ще е добре да се виждам с приятели и да се отдам на хобита. Но всичко това беше в градска среда и се оказа още по-голяма грешка.

Накрая бях толкова изтощен, че едвам изкарвах един работен ден. Апатичен и без сили, знаех, че трябва да сменя обстановката. Последва ден отпуска и за три дни се отправих към планината. Само след първата нощувка започнах да усещам силите си обратно. Стоях на верандата на вилата, правех кратки разходки, дишах и гледах вече прошарилото се зелено.

Ето това ми липсваше, досегът с природата, защото той ни поддържа жизнени. Е, поне мен, де. Затова ако и вие сте в състояния на тревожност, умора и отпадналост, просто отидете в планината – изолирани и на спокойствие, ще преоткриете себе си.