И да не си, това не трябва да те плаши. Понякога многото ум пречи на бизнеса, колкото и нелогично да звучи това. Ако трябва да обясня защо, то ще трябва да се върна към университета, където на всички са ни задавани групови проекти. Обикновено най-умните се нагърбват с повече задачи, защото не могат да рискуват да получат ниска оценка, понеже някой колега не си е свършил работата. Мислейки се за по-умни от останалите и правейки всичко по-добре от тях, те просто не могат да допуснат работата да бъде свършена зле от някой друг и от това да пострада и тяхното реноме.
Ето защо не трябва да се учудвате, че някой, когото познавате като кръшкач, управлява успешен бизнес. Те намират начин да се заобиколят с умни хора, които да вършат работата вместо тях. Те нямат проблем с делегирането на отговорности, даже с радост биха ги прехвърлили, за да не трябва да се занимават.
Хубаво щеше да е, ако умните умееха да предават уменията си останалите. Но тъй като са свикнали всичко да минава през ръцете им, те пропускат един важен бизнес урок, а именно този да прехвърлят колкото се може повече задачи и да автоматизират процеси.
Умните хора имат навика да вършат нещата по сложния начин, защото там намират някакво предизвикателство. В бизнеса обаче тази стратегия няма да им се пригоди, защото няма смисъл да вършиш нещо по сложния и бавен начин, когато може да го направиш бързо и ефективно. Като предприемач ти трябва да се стремиш да опростяваш процеси, а не да ги усложняваш.
Друг е въпросът кой кого определя за умен човек. Дали интелигентния, хитрия, харизматичния или тариката? Защото всички те имат шанса да се издигнат, използвайки средствата, с които те самите са свикнали да боравят.