Да си без работа е лоша работа. Да работиш нещо, което не ти харесва, също. Оказва се, че на доста голяма част от хората не им допада това, с което се занимават, но продължат да го вършат, защото все пак трябва да се живее от нещо. Някои може би току-що познаха себе си, даже навярно повечето.
Щом работата не ви вдъхновява, най-вероятно виждате и живота в тъмни краски, понеже нали именно там прекарвате по-голямата част от делниците си. Не се отчайвайте, а мислете по-философски. Кариерното развитие е процес, а това може би се явява нужното ви на този етап стъпало. Понякога нещата не идват при нас, когато ги искаме, а чак когато сме готови за тях. Под “идват” нямам предвид, че трябва да чакаме нещата да се случат. Нищо няма да дойде при вас просто така, трябва да сте си го изработили, било то с натрупани знания, професионализъм, адекватно поведение към ситуацията и т.н. Това, което искам да кажа, е да не се настройвате крайно негативно и в свободното си време да навлизате сами в областта, в която искате да се развивате с четене, ходене на курсове или по друг начин.
Намерете поне едно позитивно нещо в работата си и се фокусирайте върху него за момента. Колкото и да ви се иска, не напускайте преди да сте си намерили нова работа. Самообучавайте се, докато това стане. Една “дупка” в автобиографията ви няма да изглежда добре. Поставете си цел къде искате да бъдете и работете по нея. Така ще отклоните вниманието си от мрачните мисли и ще имате нещо, към което да се стремите. Това, че полагате усилия да постигнете целта си, ще ви носи вътрешно удовлетворение от себе си, тъй като ще виждате, че напредвате.