Как си плащаме за телевизията?

Да си дойдем на думата. Всеки от нас гледа телевизия и всеки си е прекарал телевизия у дома, най-вероятно цифрова. Прибираме се от работа веднага щракваме с дистанционото. Сядаме да хапваме – щрак, пускаме си да гледаме нещо. Идват ни приятели, щрак – нека да гледаме нещо заедно или да звучи друго за фон.

 

Днес до такава степен сме се сраснали с телевизията, че на моменти не осъзнаваме какво ни струва тя в замяна. На практика директно даваме пари на телевизионните оператори, но те не да производителите на продукта, който потребяваме. Те са доставчици. Онези месечни такси, за които отделяме перо от бюджета си, са за доставка, не за нещо друго.

 

На практика ние плащаме на телевизията по друг начин – с времето си, при това не какво да е, а свободно време. Знаете, че зад отделните телевизии стоят стопански организации, нали? Това не е ново за никого. Замисляли ли сте се обаче, че телевизиите изграждат програмите си така, че да са удобни за нас и по този начин да ни привличат като зрители. Не случайно новините са към 7-8 ч. вечерта, когато сме се прибрали от работа. Не случайно сутришните блокове почват достатъчно рано, за да им хвърлим поне едно око преди да излезем. Не е и съвпадение, че филмите са вечер, а от обяд до следобед програмите са по-развлекателни и насочени към женската аудитория.

 

Всичко това се прави, за да инвестираме ние като зрители все повече време за гледане на телевизия. Защо? Отговорът е прост. Защото този вид стопански организации се издържат не от друго а от реклама, а рекламодателите, от своя страна, искат по-широка публика и по-многообразна аудитория. Елементарно, Уотсън.