Защо британците пият толкова чай?

Освен със своя британски английски, Биг Бен и футбола си мисля, че англичаните са известни най-много и с количеството чайове, които пият. Без явна причина, но преди няколко дни се замислих по този въпрос и се запитах „Защо”? Веднага се досетих, че Индия някога е била британска колония и вероятно причината  се крие в това.

 

Достъпът до екзотични подправки и билки на англичаните през този период е бил много по-лесен, отколкото на който и да е друг европеец по това време. От XVII до средата на ХХ век не само стоковият, но и културният обмен между двата народа е бил много засилен и очевидно е проникнал в държавата завоевател. Въпреки че един от най-известните видове черен чай – English Breakfast (английска закуска) на пръв поглед не се свърза с Индия, той пак произлиза оттам. Казвам го, защото знам, че зеления, черният и белият чай се приготвят от едно и също растение Camellia sinensis, което вирее само на определени места в Индия, Китай и други хималайски райони.

 

За сметка на English Breakfastи, чието название ни напомня само за Англия, има чайове, които се пият там (и в целия свят), чиито имена обаче еднозначно си казват откъде произлизат. Сорта Даржелинг е вид Camellia sinensis, която се отглежда в област Даржелинг, в североизточна Индия. Черният чай Golden Yunnan пък веднага ни говори, че идва от китайската провинция Юнон, разположена в югозападната част на страната.

 

Golden China, Asian White и още др. видове зелен и черен чай също ни подсказват приблизително къде се отглеждат. С толкова голямо разнообразие покрай себе си и за толкова продължителното време, през което Индия е била британска колония, виждаме колко отчетливо е проникнала едната култура в другата. Толкова, че днес смятаме пиенето на британците на зелен и черен чай вместо кафе за тяхна типична черта. Докато всъщност е пренесена от далечния Изток. Интересно, нали?