Днес ще съм кратък. Започвам веднага. Та така, миналия ден гледах филма за Стивън Хокинг. За пръв път се запознах с това име в един сериал – “Теорията за Големия взрив”, в който се разказва за няколко учени. Там той беше описван като светило във физиката, но и като доста рязък и саркастичен. Още тогава прочетох разни неща за Стивън Хокинг в нета и да си призная малко се разочаровах. Бяха го представили като зъл гений, разбирайте го буквално – човек с гениален ум, но егоистичен.
Във филма обаче тази му страна не се виждаше. Там историята му е разказана по леко трагичен начин, предполагам, за да въздейства повече. И не че не е трагично, че се е разболял в ранна младост, но като се замисля, все пак е бил обичан, жив е, въпреки че са му давали само една-две години живот, и му е предоставена модерна технология, с която да може да пише трудовете си. Ако трябва малко да поразсъждавам, болестта му отнема много, но геният му до някаква степен го компенсира. Все пак гениалните мисли не могат да останат заключени в ум, които не може да ги изрази гласно. Те са ценни за човешкото познание и трябва да бъдат изречени. Така Хокинг получава гласа си, роботски, но все пак глас.