Какво искат жените, така и не разбрах, дори и след едноименния филм с Мел Гибсън. Като цяло мисля, че женската глава е много сложно явление. Прилича ми на кълбо от нишки, подобно на онези от прежда, с които котетата по анимациите си играят, ама с много повече конци,… многоцветно при това. И всяка нишка, за някаква отделна мисъл, която виждаш откъде започва, но се вплита някак в кълбото и не знаеш накъде отива. А, то наистина е вярно, че и жените понякога не са много наясно със себе си. Спор няма за това.
Вчера се прибирам от работа и чувам докато се събувам в коридора, че жена ми е поканила приятелките си и разискват някакви важни теми. Нали сме още млади хора и побързахме да си направим свое семейство, докато част от приятелките й още не са се заженили. И слушам една да казва нещо от сорта: “Ех, да бях мъж.. (тука си представете интонацията на Любо Нейков като Ненка в Комиците) щях да съм най-добрият сваляч на света и всички жени щяха да са луди по мен. Но аз ще си търся онази специалната и като я намеря ще бия шута на останалите повлекани”. Да, смея се аз, и аз така си мисля понякога: Ако бях жена щях да съм най-яката на света и разбирам мъжете, да не ги дразня, да не мърморя и да не съм вечно недоволна, а да, и да съм независима и да давам нужното лично пространство и свобода на другия. Влязох в стаята и поздравих, а онази ме зяпна като й предложих да си разменим местата. После два часа ми се цупи. Нищо чудно, че още не си е намерила мъж.
Но така е. Всеки пол си мисли, че ако е противоположният ще има страхотната, видиш ли, успеваемост в личните взаимоотношенията. Да, но станеш ли другия веднага ще приемеш неговото мислене и пак няма да разбираш отсрещния. А аз иначе да съм жена не искам. Да плета сложни мисли денонощно ми се вижда адски изтощително. Место глава като кълбо от нишки, предпочитам да си вляза в моята празна кутия и да си отмарям в блажено неведение за околния свят.