Толкова се изписа и изговори за кризата, че вече развивам алергия към тази дума. Скоро сме щели да излезем от нея. А дано, ама надали…
Вчера след работа се видях с близък мой приятел, с когото не бяхме обсъждали “нещата от живота” с месеци. Работа, университет, битови задължения и все така се получава, че остава малко време за “мъжки приказки”.
Та с Димитър, така се казва приятелят ми, обсъдихме един по различен аспект на кризата, любовният, по-точно как световната стагнация се отразява на отношенията с противоположния пол. Оплака ми се, че от 2007 година мъжкото му его върви прогресивно надолу и че напоследък все по-рядко ходи на срещи с момичета. Нямал самочувствието, че дамата отсреща ще си падне по 29-годишен счетоводител със 700 лв заплата, който все още живее с родителите си. Пък и да станела работата, после нямал да има възможност да я води по ресторанти и почивки, да й купува скъпи подаръци. Пък жените винги си искали своето, заключи Митко.
Опитах се да обясня на Димитър, че парите наистина имат значение и са фактор в отношенията между мъжете и жените. Но най-големият поблем идва тогава, когато мъжът се комплексира заради финансовото си положение, което в случая на моя приятел според официалната статистиката отговаря на масата българи, и допусне това чувство да е водещо при комуникацията с дамите.
Защото, повярвайте ми, жените не харесват мъже, които сами не могат да си повярват.