Бях забравил какво е да четеш и купуваш детски книжки. Дори в семейството това е по-скоро дело на жена ми, която остава до късно, слага децата по леглата и ги приспива. Тази функция, не че ми е непривична, но по-скоро все съм си мислила, че жените имат по-добър подход.
Оказа се, че много греша.Всеки родител може да бъде интересен дори заемайки функциите на другия.Съпругата ми замина за няколко дни при семейството си, че тъщата нещо се разболяла.Така че останах сам с домакинските задължения и децата.Оказа се, че дъщеря ми и сина ми са далеч по прибрани от мен самия. След вечерята посудата се вдига, а малката даже със столче застава пред мивката да мие чинии. Сърцето ме заболя от смях!!! J Страшна гледка. Идва време за приспиване и ето ти изненада. Не може без приказка. Ама аз къде съм бил в това семейство? Толкова ли много работя, че не ми остава време да питам и да забележа, че децата без книжка не заспиват?!
Гледам наредени цял куп книги от поредицата „Детство мое?- за по-малки и по-големи деца. Приказките винаги са ме удивлявали, но тези точно ме върнаха и назад в моето детство. Четохме „ Как леопардът стана на петна?, а после „Вълшебната тиква?. А какви хубави илюстрации, чак на мен ми стана интересно да разглеждаме. Четохме до късно, или по-скоро децата на мен.После резултата беше, че най-вече аз бях задремал. Но това показва само, че приказките са идеални за Лека нощ.
Смятам на накупя повече книжки от издателство „Ню медиа груп?. Собственикът е Светльо Кантарджиев и неслучайно книгите са създадени с толкова внимание и към децата и с мисъл за нуждите на родителя. Самият той казва, че четенето е онзи крайъгълен камък, който спомага за всеобщото израстване и възпитание на малчуганите.В такъв случай как де не му се довери човек.