Спомняте ли си за какво мечтаехте като бяхте малки…?
Може би се отдавам на твърде отнесени мисли, но в последно време си спомням какво беше, когато бяхме деца. В интерес на истината обаче почти не си спомням какво си мечтаех като дете аз самия. Да карам лъскаво червено ферари? Да имам мотор? Да стана футболист или рок звезда? Имаше нещо подобно, но вече ми убягват онези утопичните, които, ако бях с днешния си акъл, със сигурност щях да знам, че са невъзможни.
Това са онези невинни детски желания, които родителите приемат с усмивка и лека насмешка. Онези, на които кимат одобрително, а вътрешно си мислят… ще пораснеш някой ден и ще разбереш. Аз примерно исках да имам летящо килимче като на Аладин. След това си мечтаех да мога да спя горе на облаците, а после ми се приискваше дори да мога да порасна само за една нощ. Мечтаех да мога да правя магии и какво ли още не. Подсмихвате ли ми се? Добре, но не сте ли имали също такива утопични мечти? Именно заради тях възприемаме децата като толкова чисти и невинни, защото вярват на всичко и всички. Ако им кажеш, че утре ще имат лично своя огромна шоколадова торта с формата на дъга, ще ви повярват. Но после сигурно ще си я и потърсят…
Не съм сигурен кога точно спираме да вярваме на утопични обещания или да самозалъгваме себе си с глупави мечти. Това е един от симптомите на порастването, но може би го осъзнават всички освен децата… докато и те самите не станат големи е не се върнат с носталгия в миналото. Както направих аз току що…