За верния тон в музиката и в живота
Общи апр. 21, 2020
Дългото нищоправене и изолацята у дома не ми се отразиха добре. Постепенно започнах да изпадам в душевна летаргия и единственото, което ми носеше „забавление“, беше сутрешният брифинг. Не осъзнавах, че бездействам – нали „сърфирах“ в интернет, „образовах се“ при всяко медийно включване на Щаба, а и не пропусках да започна деня си с коремни преси, докато най-накрая стана от леглото.
Гледах как мои познати постоянно добавят снимки в социалните мрежи, ангажирани с различни занимания. Бях озадачен откъде намират енергия и идеи?!
Всичко се промени, след като проведох видео разговор с мой приятел. Попита ме с какво се занимавам по цял ден. Очаквал да ме види с китарата, пишейки някой „хит“ за ситуацията, в която се намираме. „Нали си артистична душа“, каза ми, явно провокиран от моето учудване. И беше прав. Наистина съм арт натура, която дори в забързаното ежедневие намираше време за някоя и друга нота.
Замислих се, че сега имам времето, което винаги съм търсел, за да се отдам на моята позабравена страст – музиката. Спомних си как запознах да свиря. Бях в гимназията и като всички подрастващи тийнове мечтаех да подражавам на големите рок звезди. Исках да бъда като Slash, а защо не и новия Джими Хендрикс. Записах се на уроци по китара и с много лишения успях да спестя и за първата си такава. Взех я „втора ръка“, но от момента, в който вече я притежавах, усетих, че с нея ще изградим специална връзка.
Така и стана. Тя никога не ме остави – нито в добро, нито в лошо. Нямаше да го направи и сега. Извадих старата си китара, прашна, но все така красива. Усещах, че само трябва да засвиря и ще открия верния тон – и за музиката, и за живота ми. Чувствах се прероден.
Музиката винаги е заемала специално място в живота ми. Не просто хоби, а страст, терапия за душата и покой за мислите ми. Дали слушах мелодии от китара, или свирех на нея, винаги ми действаше по един и същ начин – отпусках се, забравях страховете си и се чувствах добре.
Не станах известен музикант, но спечелих нещо много по-ценно – духовно израстване и себеизразяване чрез музиката. Релаксиране, ободряване и зареждане с най-приятното удоволствие – моята музика от моята китара.
