Групите
Общи юни 19, 2012
Сложна работа са груповите занимания, мисли си Емил Попов. Всеки любител на спорта знае, че по принцип колективните спортове са много по-трудно нещо. И си има състезатели, които стават за отбор, има и такива, които са си индивидуални играчи, не могат да пречупят егото си и да подчинят всичко на интересите на отбора. Днес обаче няма да разсъждавам за спорта. А за музикалните групи. Направило ли ви е впечатление и от световните групи, че рано или късно винаги се разпадат. Но по правило почти винаги това се случва, когато са на върха на славата. Аз си го обяснявам с това, че трудно могат да си я поделят. Ярки индивидуалности, силно его, което е съвсем нормално, защото без горните две неща успех не се постига. Със сигурност мога да дам много примери с чуждестранни групи, но най-близкият, за който се сещам, е български, роден. Спомнете си какво стана с Д2 точно в най-силните им години – Дичо и Митко Кърнев или не можаха да поделят любовта на публиката, или да решат кой командва. И навсякъде моделът е подобен – обикновено в конфликт влизат вокалистът на групата и водещата фигура, автор на песните. И най-често от групата си тръгва вокалистът, а заедно с него – и харизмата на групата. Едва ли има някой истински почитател на Д2, който няма да се съгласи с твърдението ми, че от идеята Д2 не е останало нищо, от звученето – също, защото само с мускули и визия музика не се прави. Както каза Емил Попов, сложно нещо са груповите занимания. И обикновено краят им е еднакъв. Уви.
