Компютърен курс
Общи юли 17, 2012
Отвори му се на Емил Попов малко свободно време лятото, а също така и свободни пари и реших – ще ги инвестирам в компютърно образование. Не че съм толкова зле с компютрите – владея графични програми, които минават за сложни. Но офис пакета, който е много полезен, не ми се е налагало да ползвам и затова ми е тера инкогнита. Мислех първо да си купя книги и да се самообразовам, ама Екселът ми се стори доста сложен, за да мога да се справя сам качествено и реших да се запиша на курс. Прегледах в интернет обявите на различни учебни центрове, спрях се на един и след кратка електронна кореспонденция отидох в офиса им да се видим лично, да обсъдим подробностите и да си платя. Служителката ми каза, че в момента нямат сформирана група, но е въпрос на петнайсетина дни такава да се сформира и да започнем. Накара ме да напиша заявление, вътре имаше и поле, в което трябваше да отбележа за какъв курс имам свободно време – вечерен, дневен или съботно-неделен. Писах и трите възможности, защото в момента нямам ограничение с времето. Трябваше да платя само капаро, но понеже се знам, че съм със широки пръсти, реших да платя цялата сума, за да не се окаже, че когато ме потърсят за началото на курса, съм похарчил парите. Това се случи в началото на юни, днес виждате коя дата е. Курс не съм започнал, защото, видите ли, било лято и трудно се сформирали групи. Ама когато се записвах и плащах и ми беше обещано, че ще започна курса до петнайсет дни, не беше зима, нали. Не ги обвинявам обаче, защото във въпросната история има само един виновен и това съм си аз. Кой в тия мошенически времена плаща предварително цялата сума за евeнтуална услуга?! Както казваше дядото на Емил Попов: Кьорав карти не играе.
