Всички си спомняме тези думи, нали? Възрастните редовно ни питаха „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?” Замисляхме се за това далечно, далечни бъдеще, което видиш ли – наистина дойде.
Спомняте ли си какво отговаряхте някога на този въпрос? Аз да. Исках да стана пилот, а се превърнах в нещо коренно различно. Както и моите приятели между другото. Никой от тях не сбъдна детската си мечта. Може би защото повечето ни мечти бяха глупави и нереалистични. Един от съучениците ми винаги казваше, че иска да бъде динозавър. Друг – водолаз… и противно на стереотипа никой не искаше да стане космонавт.
Знам, че детските мечти са нещо утопично и понякога се чудя до колко нереалистични са наистина. Спомням си сестрата на един мой приятел, която години наред мечтаеше да стане ветеринарен лекар. Дори в прогимназията още мечтаеше затова и беше избрала в коя гимназия иска да влезе, за да върви по пътя на мечтата си. Изведнъж обаче нещо се обърка и момичето коренно смени мнението си. Смени и плановете си за бъдещето. Сега работи в една от онези големи и проспериращи компании, които имат множество офиси из онези многоетажните бизнес сгради с големи стъклени прозорци. Не знам какво се случи с момичето, за да се промени толкова. Все си мисля, че ако беше вървяла по пътя на детската си мечта, от нея щеше да излезе добър и способен лекар. Но, уви.
Пиша всичко това с основна насоченост към родителите. Помагайте на децата си. Има причина да твърдят, че искат да станат полицай или футболист, а не адвокат или счетоводител. Насочвайте ги и ги окуражавайте. Детската мечта е нещо много силно и не трябва да се губи. Колкото повече порастваме, толкова по-трудно си припомняме как се мечтае в действителност.