Наскоро попаднах на статия, посветена на кръговата икономика. Според нея за една година телеком компаниите в цял свят продават 1,52 милиарда смартфона. Междувременно почти половината от притежателите на смартфони споделят, че изхвърлят мобилните си устройства преди те да са спрели да работят. Друг факт е, че почти всички изхвърлени телефони стигат до сметищата. Това е типичен пример за „линейна икономика“, при която използваме материали, за да създадем някакъв продукт и след това, когато ни омръзне, се отърваваме от него. Живеем в икономика, която предполага, че ресурсите на Земята са безкрайни и че тя е в състояние да абсорбира всичките ни отпадъци.
Как може да се промени този модел?
С кръгова икономика. Според нейната философия, има много скрити ресурси, които можем да използваме повторно. Така например, изхвърлените телефони са произведени от ценни материали. Според публикация на неправителствената организация Sustainable Business Network, един тон от iPhone-ни съдържа 300 пъти повече злато, отколкото един тон златна руда! И докато последователите на кръговата икономика биха оценили и оползотворили този ресурс повторно, при линейната икономика старите телефони се превръщат в отпадъци и компаниите продължават да произвеждат нови телефони с нови ресурси и енергия. Всичко това ме накара да се замисля:
Кои са привържениците на кръговата икономика в България?
Потърсих кои са българските организации, в чиито фокус е кръговата икономика и на които ще разчитаме за промяна на линейния модел у нас. Ето някои от тях:
Институт за кръгова икономика – https://iki.bg/about-bg
Платформа за развитие и промяна на България чрез иновации – https://move.bg
Институт за устойчив преход и развитие – https://www.istd.bg
Платоформата за устойчиви стартъпи в Югоизточна Европа The Recursive – https://therecursive.com
Кои са ключовите елементи на кръговата икономика?
Кръговата икономика запазва ресурсите във вид на продукти, материали и енергия възможно най-дълго и на „най-високата възможна стойност“. В този смисъл, най-висока ценност носи безотпадното производство.
А има ли у нас примери за безотпадни бизнеси?
Макар и едва сега прохождащи, такива примери, за щастие, има и в България. Ето един от тях:
NASEKOMO – https://nasekomo.info/
От сайта на компанията разбирам, че целите ѝ са да прилага изцяло принципите на кръговата икономика и да създаде производство с нулеви отпадъци. Революцията на „Насекомо“ се състои в това, че намалява въглеродния отпечатък на фуражната индустрия и предоставя алтернатива на азотните торове чрез вертикално фермерство, ограничавайки използването на земята. „Насекомо“ създава един необикновен и любопитен продукт: протеин от насекомото черна муха войник (латинското ѝ наименование е Hermetia illucens). Продуктът се използва във фуражната и селскостопанската индустрия. Създателите на компанията са французи, живеещи в България от години – Ксавие Марсенак и Марк Болар. Себе си и екипа си те определят като „предприемачи, учени и експерти, обединени в убеждението си, че устойчивостта и рентабилността не се изключват взаимно“. Смятат, че насекомите са естествено решение на дилемата за изхранване на човечеството.
Имат амбицията да въведат действителна технология за кръгова икономика, като бизнес моделът им е следният: събират остатъчни селскостопански продукти, за да ги използват за храна на ларвите на отглежданите от тях BSF мухи. Ларвите се отглеждат във вертикални ферми, в контролирана затворена среда, която осигурява необходимите за тропическото насекомо условия и био сигурност. Когато пораснат достатъчно, ларвите се деактивират и изсушават. Така от тях се получават протеин и масло. Протеинът е основен компонент за висококачествен фураж и храна за животни. Остатъците от хранителната постеля и сухите черупки от какавидите се превръщат в органична тор – най-добрият почвен подобрител за органичното земеделие. А от органичните земеделски ферми „Насекомо“ набавя новите остатъчни селскостопански продукти за хранителната смес на ларвите. Така кръгът изцяло се затваря.