Бисквити за бисквитеното чудовище в офиса

Къде се е чуло и видяло котка да яде бисквити?! Тук, при нас. Документирано при това. Не, не си правя шега.

Всички знаем, че бисквити е по-вероятно да похапват кучетата. Въпреки че сладкото за тях е противопоказано, всеки е чувал за бисквити наградки, които са обичани от много джавкащи домашни любимци и се дават при дресиране. Но котките?

Котките са малки сладки изчадийца със собствено мнение, които обикновено контролират положението у дома, карайки ни да си мислим, че ние ги поставяме в позиция те да се съобразяват с нас, а не обратното.

Шефката си има котка. Сладка калпазанка, която от време на време се появява в офиса. Принципно не прави много бели, но пък види ли нещо за хапване, веднага пристига на бюрото на собственика на храната.

Та същата тази котка обожава бисквити. Каквито и да са – солени, сладки, едри, дребни. Идея си нямам и нямам никакво обяснения защо толкова ги харесва. И тъй като шефката не позволява да й се дават сладки неща, ние винаги имаме някакви бисквити в офиса, за случай на разсейване или игра.

Как разбрахме за котешката бисквитена мания ли? Ами, всъщност ситуацията беше доста комична. Имаме си в офиса един колега с наднормено тегло. Често се шегуваме, че не трябва да си оставяме храна на бюрото. Бяхме излезли в обедна почивка, а колежката, моя съседка по стол, си беше забравила отворен пакет бисквити до компютъра. Връщаме се и що да видим – кутията празна. Били останали само две бисквити и не била кой знае каква голяма загуба. Всички мислим, че е колегата, но мълчим. Така или иначе се шегувахме с него, най-вероятно е решил да ни го върне най-сетне.

Мина се ден и два, ситуацията се повтори. Този път диря под бюрото – трохи. Разбойникът, досущ като някой Хензел, решил да си остави следа за това на кое бюро да търси лакомството.

Тогава се усетихме, че може би си имаме работа с крадец от нечовешки произход. За майтапа донесохме бисквити и ги оставихме „уж“ безпризорно. За наша изненада котката се отзова на секундата.

Е такова нещо няма! Трябваше да се сетим да заснемем клипче, за да ви го покажа като доказателство, за да ми повярвате, но в такъв момент кой ти мисли за видео.

Сега в офиса е като в казарма – всеки си следи запаса и гледа да няма на фронта похитител. Учим се да ядем бисквитите си скришом, когато калпазанката е в офиса. През останалото време се смеем на котката и ни липсва да се озърта наоколо. Все пак, когато има животно на работното място, е много по-забавно.