Съдещите очи на околните
Общи ное. 12, 2017
Случвало се е на всеки от нас да наблюдава някакво поведение на някакви хора. Независимо дали ги познаваме или не. И на базата на собствените си разбирания за света, морала и възпитанието си, да изказваме мнение за определената ситуация… без обаче да знаем всички обстоятелства довели до това решение на този човек.
Замисляли ли сте се дали ако знаехте абсолютно всички причини и следствия, довели до определен казус, който е трябвало да бъде решен от дадения човек, нямаше да вземете същото решение като човекът, когото осъждате в случая.
Много е трудно човек да съумее да се постави на мястото на другия. Дори понякога е невъзможно, защото обикновено, за да се случи това трябва да ти се е случвало поне подобно преживяване, което да асоциираш с определената случка. А когато не си се приближавал и на милимунда до това, което преживява даден човек е напълно невъзможно да разбереш поведението му.
И това не спира хората да коментират и осъждат постъпки, поведение, решения. Може би като го правят това се чувстват по-добри, по-висши, по-силни. Така например ние няма как да разберем какво е да си майка на своенравно и непрестанно ревящо бебе, което още не те разбира, но очевидно не може да бъде успокоено по традиционните методи. Да, този шум може да дразни мнозина и най-вероятно и майката, но тя прави всичко възможно да успокои детето си. Това, че детето не спира да плаче е изморително, изнервящо и притеснително и само човек, който не е имал подобно своенравно дете не знае какво е да се опитваш да го успокоиш. Осъдителните погледи със сигурност не помагат.
