Доколко трябва да помагат децата вкъщи?
Сякаш всички са съгласни, че трябва да участват в домашните задължения – по този начин се учат на работа. Желан страничен ефект е и да цапат по-малко, защото знаят, че ще трябва да си изчистят сами, но доколко се наблюдава това явление е малко спорно.
Но съществува ли идеалната формула, по която можем да научим децата си да са отговорни за състоянието, в което оставят всяка стая, и ако не, как можем да преценим колко работа да им даваме и какъв тип?
Не съм експерт по темата – даже от много прочетени статии за детска психология понякога се чудя дали въобще съществуват експерти, – но съм разсъждавал много и смятам, че методът ми е съвсем приложим.
Според мен по-важно от количеството и типа работа е да обясняваме на децата си защо я вършат, а за тази цел трябва самите ние да се замислим.
Например, когато казвах на своето дете да прибере играчките си, винаги се стремях да му обясня защо – защото всеки може да ги настъпи и да се контузи, а ако ги ритне под някоя мебел, после няма да може да ги намери. Това не му се струваше особено важно, но след като няколко пъти ги прибрахме заедно (като се уверих, че върши поне половината работа), го оставих да върши тази дейност сам (макар и с подканяне). В крайна сметка, даже и да го вършеше с нежелание, после с удоволствие използваше освободеното пространство за тичане и търкаляне – надявам се да е направил връзката между двете събития.
А за по-големи деца трябва освен на практичността да наблегнем и на отговорността – важно е да се научат отрано, че щом те са използвали нещо, не трябва да очакват някой друг да мине след тях и да изчисти. Това, естествено, се съобразява с възрастта им и не трябва да заема толкова голяма част от времето им, че да нямат време за здравословно количество игра и за училище, но ако идеята е ясно обяснена ще се превърне в начин на живот, дори и да е приложена в малки количества. Или поне така всички се надяваме.
Какви задължения изпълняват децата вкъщи и осъзнават ли защо? Споделете опита си.