doing-nothingПредполагам, че на всички ни се е случвало мързелът, умората или скуката да ни хванат на работното място. Тогава започваме да изоставаме с работата си за деня, а ако това се превърне в постоянна тенденция, скоро няма да може да смогнем с натрупващите се задачи. Самодисциплината и връщането към нормален ритъм на работа са начините да овладеем тези състояние, преди да е станало твърде късно. Ето и няколко признака, които да ви подскажат, че клоните към скатаване.

 

Прекарвате твърде много време на телефона си в чатове с приятели, което очевидно не влиза в работните ви задължения. Не е грях да си размените по една-две приказки, но когато усетите, че прекалявате, прекратете – все пак сте на работа. Същото се отнася и за ровенето в социалните мрежи, въпреки че някои фирми го разрешават за разведряване на настроението на служителите си, но то пак трябва да е в умерени граници.

 

Когато започнете да пропускате повече крайни срокове, отколкото покривате, това е знак, че сте се отпуснали. В този момент трябва да ви светне лампичката, че е време да се стегнете. Такова изоставане няма как да остане незабелязано за супервайзърите ви, затова се самомотивирайте за постигане на някогашните резултати.

 

Не ви се дават сериозни отговорности, въпреки десетките проекти, по които компанията ви работи. Ако не ви включват към проектите, които искате, то причината може да бъде, че ръководството мисли, че няма да се справите, базирайки се на показаните от вас резултати, и затова все получавате по-елементарната работа. Помнете, че важните проекти се дават на доказали се служители.

 

Помислете над тези признаците, ако усетите, че нещата на работното място не ви се получават, и се поправете възможно най-скоро.

Google+ Comments

Общи Tags:

2 thoughts on “3 признака, че се скатавате на работа

  1. Ако работата ни е творческа понякога просто музата си взима отпуск. Умственото пренатоварване и хроничната умора може да доведат до спад на КПД. Но при добър сън и ползотворен уикенд би трябвало да няма скатаване. Обаче хората го правят – защото могат и виждат, че дори да минават метър трудно могат да си загубят работата, особено ако са взети след обучение и са трудно заменими тесни специалисти. Плюс това съм забелязал, че напоследък в България няма много амбициозни хора, не мислиш ли?

  2. Не че няма амбициозни хора, но с времето те потъват в познатото ни работно битие и се оставят светът да ги убеди, че точно това им е нужно. Виждал съм много млади хора да се задоволяват с по-малко от това, на което са способни, защото предпочитат да заложат на сигурно, вместо да поемат риск, въпреки че имат амбиции. Наречи го примиряване.

Leave a Reply