Сигурно повечето от вас са чели за злополуката с Благой Иванов-Багата, който е известен у нас не толкова със спортните си достижения, макар че те никак не са за подценяване, колкото с връзките си с Русата и Черната Златка. За тези, които са пропуснали или забравили, Багата беше намушкан с нож в областта на сърцето и белия дроб, почти смъртоносно, при среднощно сбиване в столичен клуб с компания на някакъв мафиот.  Вестниците и интернет сайтовете постоянно следяха състоянието му, което на моменти наистина беше критично, но както се казва, нещата са добри, когато свършват добре. Прескочи трапа момчето, слава богу. Защо пиша обаче сега за него. Оня ден прочетох в една статия, че едни от първите му думи, след като се свестил, били, че задължително ще отмъсти на хората, които са му причинили това. Не знам дали наистина го е казал, или тези думи са поредната измислица на жълтата преса, надявам се да не ги е казал. Но така или иначе те ми дадоха повод за разсъжденията, които ще изложа по-долу. Мисля си, че човек, който се занимава със спорт, особено с такъв мъжки спорт, трябва да даде пример за благородство. Да, разбира се ,че може да отмъсти. Сигурно може да размаже виновниците от бой или каквото там ще е отмъщението. Но големият въпрос е струва ли си?! И дали, като  си бил толкова близо до смъртта, не е редно да знаеш, че някъде там горе има друг, който е упълномощен да отговаря за наказанията.  И дали пак той не ни подлага на такива тежки изпитания не за да ни направи повече бойци, а за да ни направи повече философи.

Не отмъщавайте!

Емилиан Попов