Като малък исках да бъда…

Всички си спомняме тези думи, нали? Възрастните редовно ни питаха „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?” Замисляхме се за това далечно, далечни бъдеще, което видиш ли – наистина дойде.

Спомняте ли си какво отговаряхте някога на този въпрос? Аз да. Исках да стана пилот, а се превърнах в нещо коренно различно. Както и моите приятели между другото. Никой от тях не сбъдна детската си мечта. Може би защото повечето ни мечти бяха глупави и нереалистични. Един от съучениците ми винаги казваше, че иска да бъде динозавър. Друг – водолаз… и противно  на стереотипа никой не искаше да стане космонавт.

Знам, че детските мечти са нещо утопично и понякога се чудя до колко нереалистични са наистина. Спомням си сестрата на един мой приятел, която години наред мечтаеше да стане ветеринарен лекар. Дори в прогимназията още мечтаеше затова и беше избрала в коя гимназия иска да влезе, за да върви по пътя на мечтата си. Изведнъж обаче нещо се обърка и момичето коренно смени мнението си. Смени и плановете си за бъдещето. Сега работи в една от онези големи и проспериращи компании, които имат множество офиси из онези многоетажните бизнес сгради с големи стъклени прозорци. Не знам какво се случи с момичето, за да се промени толкова. Все си мисля, че ако беше вървяла по пътя на детската си мечта, от нея щеше да излезе добър и способен лекар. Но, уви.

Пиша всичко това с основна насоченост към родителите. Помагайте на децата си. Има причина да твърдят, че искат да станат полицай или футболист, а не адвокат или счетоводител. Насочвайте ги и ги окуражавайте. Детската мечта е нещо много силно и не трябва да се губи. Колкото повече порастваме, толкова по-трудно си припомняме как се мечтае в действителност.