Често говорим за климата и за промените. Обвинявам големите компании, които избълват тонове отровни химикали и емисии. Но замисляли ли сте се, че по време на пандемията, когато и работата, и транспортът, и животът бяха ограничени, се затвори една от големите озонови дупки? Това какво ви говори – че колкото индустрията е виновна, толкова и ние обикновените хора.
Затова започнах да проучвам темата за нулевия отпадък. Оказа се, че това е една много амбициозна идея с почти нулева реализация в България. Ще питате защо – защото дори да изхвърляш разделно, то боклукчийската събира всичко наедно. Тогава къде отива смисълът?
Но има много откъде да почерпим опит. Такъв добър пример е Камикатцу – първото населено място в Япония, което има нулев отпадък. Това означава, че те рециклират повече от 80% от боклуците си. Имат изключително добре развита система от местното управление за разделно изхвърляне по повече от 45 начина.
Друг впечатляващ факт е, че в Камикатцу има специален магазин, в който хората могат да оставят вещите, които не искат. По този начин използваеми предмети могат да бъдат взети безплатно от някой друг и да имат още по-дълъг живот на ползване.
Интересен е и начинът на правене на бира, който пак е без нулев отпадък. Но повече за него и за самото населено място, ви оставям да четете една много любопитна статия от Washington Post. Вижте я ТУК!