Приказки – не са само за деца, но и за възрасти. Те ни напомнят, че магии и чудеса се случват, щом искаме да повярваме и да ги видим. Заедно с това поучават и изграждат морални ценности и норми. Една от най-познатите приказни истории е тази за Пепеляшка, екранизирана от Дисни. Сигурно сте чували за нея от средата на миналия век, но всъщност тя е доста по-стара и с различен финал.
Няма да разказвам сюжета, защото всички знаете за лошата мащеха, златната пантофка и принца. Това е осъвремененият вариант, ала за прототип на историята се смята легенда от 6-и век пр.Хр., който се ражда в Древна Гърция. В главната роля е куртизанка на име Родопис, която има стъклени обувки. Лош орел обаче краде едната и я пуска в ръцете на египетски принц отвъд Средиземно море. Финалът отново е щастлив и след дълго търсене, любовта възтържествува.
История с подобен сюжет се ражда и в Китай. Тук приказката се доближава до познатата ни Пепеляшка, но няма феи, а вълшебни рибени кости. Обувките са направени от люспи и момичето само убеждава краля да ѝ даде да ги премери. И последвало отново “заживели щастливо”.
Не обаче толкова красив е краят според братя Грим. Те също имат своя версия на Пепеляшка. В нея има повече кръв, защото двете зли доведени сестри режат пръстите и петите си, за да пъхнат краката си в стъклената обувка. Но това не е всичко, защото след като не им се получава, в деня на сватбата между принца и Пепеляшка, гълъби изкълвават очите на девойките. Тази версия май не е много подходяща за деца.
На вас кой вариант на историята ви допада повече – познатата, леко изменената или кървавата? Ако не сте придобили пълна представа, може да ги прочетете в интернет и да си изберете. Просто вече знаете, че Пепеляшка не е само една, а нейният финал е още по-разнороден.