Любимото ми нещо е рано сутрин в неделя да бъда събуден от силният, неприятен и особено дразнещ звук на бормашината, която пробива поредната дупка в апартамента, направен по моите скромни изчисления, на швейцарско сирене. И това да се случи една, две недели бих го преглътнал някак си…, но да е системна практика… това вече не мога да го понеса.
Да, всеки има правото да си прави ремонт в собственото си жилище и тъй като българинът е научен да си пести средствата, то се наема да прави преобразованията в жилището си сам. Това разбира се отнема време и лични усилия и със сигурност се проточва много дълго. Всичко това го разбирам, но и тези хора трябва да разберат, че около тях живеят хора. Хора, които използват топлината и уюта на дома си, за да си починат след дългата седмица на работа. А това трудно може да се случи, когато някой непрекъснато чука, бръмчи или прави нещо друго шумно.
Обикновено има правило, че не трябва да се вдига шум в жилищни сгради от 2 до 4 следобед, но това за мен е пълно безумие. Ако питате мен почивните дни трябва да бъде напълно забранено да се правят ремонти, освен ако не са спешни такива. Точно поради причината, която изтъкнах по-горе.
И ремонтите са може би най-малкия проблем, когато живеете в сграда със съседи. Привичките на някои от живеещите покрай вас хора могат да са меко казано отвратителни, като например да си изхвърлят боклука през терасата, да пушат в асансьора и да си хвърлят фасовете по стълбището, да претакат зелето във входа, така че да може всички апартаменти да се насладят на благоуханната миризма…
В западните държави, когато човек иска да наеме даден апартамент в определена сграда, то живущите се събират и дават или разрешението си или несъгласието си този човек да живее с тях. Думата на собственика на апартамента не се зачита. Важно е мнението на съседите. Но това става въпрос за хора, които са под наем. Също така съседите могат да ви принудят да не живеете в собственото си жилище ако са единодушни в това.
В България трудно може да се въведе подобен закон, защото ние имаме особено отношение към личната собственост. Дали остатъчен комплекс от липсата на такава по времето на социализма или нещо друго, но правото на собственост е неприкосновено в народопсихологията ни. А криворазбраното схващане, че можем да си правим каквото си пожелаем в нашата собственост, независимо дали пречим да останалите или не, създава толкова много битови проблеми, че няма и на къде.
Ето защо аз оставям любезни съобщения на таблото във входа, в които моля да се въздържат от ремонти в почивните дни.