Да си шофьор е опасно и нелеко. Да си пешеходец, обаче се оказа по-трудно.
Няма как да не сте чули за трагедията с 4-годишното момченце. Нямам думи просто. Всичките ми приятели направиха постове във Фейсбук като изразиха мнение за случилото си и съпричастност към родителите на загиналото дете.
Аз вярвам, че инциденти се случват понякога. Никой не е застрахован от такива неща, но смятам също, че седнеш ли зад волана не само трябва да си изключително внимателен, но и да носиш съзнанието за отговорността, която поемаш натискайки педала. Не случайно казват, че стане ли човек шофьор е с единия крак в гроба или с единия крак в затвора. Не искам да звуча жестоко или да ви отегчавам като последния моралист. Далеч съм от идеята. Искам да подтикна към нещо друго – към спазването на законите и към правилното правораздаване в страната ни.
Никой не е застрахован от инциденти- както и от страната на улицата, така и от страната на тротоара. Но такива ще продължава да има много, докато катаджиите не започнат да си вършат работата съвестно и не се затегне режима на санкциите по Закона за движението по пътищата. Едва когато шофираш със съзнанието, че можеш да бъдеш сериозно глобен, едва тогава ще се намалят произшествията. Иначе сега всеки се смята за неуязвим пред КАТ и пред Св. Петър.