Летата ни преди и сега
Общи окт. 25, 2015
Колкото повече остаряваме, толкова по-бавно минава времето. Някой друг има ли такова чувство? Когато бяхме млади, в лятната ваканция вършехме толкова много неща, че тя като че ли се изнизваше за един миг и в нея успявахме да поберем събития не за 3, а поне за 6 месеца. През лятото всеки ден минаваше по различен начин и дори не знаехме значението на думата „рутина“.
Сега летата ни не са дълги по 2-3 месеца, в които може да правим каквото си поискаме. Астрономически те пак са си толкова дълги, но ние не разполагаме с времето да им се нарадваме. Най-много 20 дена отпуска, от която може би 5 или 10 използваме през лятото. Останалата си заделяме за коледните празници и за разни други задачки, които се налага да свършим.
Не мога да не си призная, че гледам на онези отминали времена с чувство на носталгия. Дори не знам как ми хрумна да пиша на тази тема, честно казано. Може би защото наближава зима, а аз искам да е лято, или пък защото съм се преуморил от работа и ми се ходи на почивка. И аз не знам, но продължавам да си пиша.
Безгрижният детски живот може да се оцени напълно чак когато пораснеш. Тогава все искахме да сме големи и да взимаме сами решения. Сега пък ни се налага толкова много решения да взимаме ежедневно, някои от които съдбоносни, че понякога ни се иска просто да се скрием от тях там, където никога няма да ни намерят.
Представям си лятната ми отпуска да беше 2 месеца. Ех, живот! Щях да обиколя много места – у нас, в чужбина, къде ли не. После щях да се върна на работа свеж и енергичен, с много събрани положителни впечатления, които да ме топлят още 10 месеца. Това на мен самият ми звучи малко нереално, но като го помислиш и си го представиш, ти става едно хубаво :).
