Борба с вътрешните демони
Общи май 22, 2014
Напоследък се плаша (аз, като мъж) от това, на което ставам свидетел на улицата. Хората стават все по вмнителни, все по-нетолерантни, все по-депресирани, някой дори губят връзка с реалността. Дали бичът на 21 век- стресът е виновен за това, или нещо друго, не знам, но лудостта е само на крачка от нас. Примерите за това ме сполетяха в рамките на няколко почти последователни дни. Именно този низ от странни случаи е поводът за написването на статията.
Всичко започна в понеделник, когато луд мъж крещеше в градския транспорт фрази, които не очакваш да чуеш от устата на такъв човек. Беше добре облечен. Влезе и седна като всеки друг, пита дори „може ли“ жената до себе си. За един миг буквално се преобрази. Лицето му почервеня и започна да засипва случайни хора с ругатни. Поклатих глава и слязох на моята спирка. Срядата помолих една жена, която беше на пътя ми, да се отдръпне, но тя стоеше като истукана и само съсредоточено ме съзерцаваше. Четвъртък дойде с гръм и трясък с напушен младеж, който изливаше любовната си мъка по момиче… пред случайна баба на улицата. Жената се чудеше да го остави ли и да се спасява, или да викне бърза помощ. Същият следобед мъж с костюм и вратовръзка си говореше сам. Не, нямаше хендсфри! Беше сам със себе си. И за капак вчера пък Фейсбук стената ми бе наспамена от приятели, които работя в Пловдив с новината за чисто гола жена, тръгнала да кръстосва улиците, крещейки в защита на природата. Целият цирк продължил близо 20 минути, преди органите на реда да я приберат.
Е, скъпи сънародници, както казва Президентът, време е да отправим поглед не към обществените ни проблеми, не да водим политически беседи, а да се съсредоточим към собствената си психика и преборим с вътрешните си демони. На споменатите луди хора нищо и никой не е в състояние да им помогне, за съжаление… Но за нас все още има някаква бледа надежда.
