Група “Сленг” се завърна след седем годишна творческа пауза. Доста дълго отсъствие от света на българския музикален бизнес. Харесваха ми техните парчета, но не бях фен. Сега изглежда са сменили звученето и съм на път да се превърна в такъв.
Всичко започна с едно пътуване до София с една стара и много забавна позната. Тя им е почитател и започна да ме навива да ходим на концерт. За да ме убеди ми пусна някои от новите им парчета. Първо нищо не казах, после се усетих как клатя глава в ритъма и както пътувахме спокойно, в следващия момент дивеехме и викахме с цяло гърло “ЗА ЕДИ-КАКВО СИ…. “. Ей, отдавана не бях минавал пътя Стара Загора – София в такова настроение и толкова изтощително заредил се с емоция.
Та само толкова ми трябваше и сега съм на концерт на “Сленг” на 25 април в София. Забавлението ни е в кърпа вързано, защото са много интересни и музиката им наистина ми допадна. Слушах досега “Бели петна”, “Фалшив”, а “Не знам” ми е фаворит, просто защото я изкрещях над 100 пъти в колата.
Пускам ви я и ще видите, че е от онези песни, на които им казват “ушни червеи” – влизат ти през ушите в ума и не излизат дълго време. Най-интересното е, че ако сега ме питате какъв е текстът на песента, изобщо не мога да ви го цитирам, дори не мога да ви го запея, но чуя мелодията думите сами изникват.