Христо Стоичков и човещината
Общи апр. 18, 2012
Гледах по Великден някакво предаване, мисля, че беше “Нека говорят” на Росен Петров по Би Ти Ви. Дъщерята, жената и тъщата на Христо Стоичков – Пепа – месеха козунаци. Семейна идилия. И се сетих как преди няколко години рождената майка на Стоичков проплака от двора на селската си къща, че синът им не е идвал да ги види с години и че въобще не се интересува от тях, от брат си и сестра си. Ако си говорим за футбол, спор няма, че Стоичков е един голям футболист – дал много и на българския, и на световния футбол. Златна топка никой не получава случайно. Ама да ви кажа, спортът не е само спортни постижения. Такива хора с принос в спорта си мисля, че трябва и в човещината да бъдат за пример. И ако приемем пустосването и псувните по съдии и играчи за странностите на голямото спортно явление, ако приемем грубостта и откритата му агресия към представителите на журналистическата гилдия за ексцентричност, кажете ми как да приемем факта, че години не си ходил да видиш рождената си майка, че отказваш контакти с братя и сестри. Сигурен съм, че при всеки един човек, който е постигнал някакви професионални, а оттам и финансови успехи в живота си, идва един момент, в който претенциите за помощ от страна на роднини дотежават. Ама пък си мисля: за какъв дявол ти е тоя успех, за какво са ти парите, за какво са ти връзките, които си създал през дългите години успешна спортна кариера, ако не помогнеш на най-близките си – родители, братя и сестри.
/Емилиан Попов
