Заглавието на днешния материал в блога звучи перфектно като за финал на годината. Но всъщност зад него се крие нещо друго, което е тематично. Всъщност това е заглавието на едноименната книга на великия артист Камен Донев. А как стигнах до нея – прочетете следващите редове.
Колкото и да ми се искаше да спазвам стриктно всички мерки и ограничения, след 9 месеца стоене вкъщи, вече наистина ми се искаше да изляза навън. Не ме блазниха ресторантите и баровете. Даже и мол-овете с техните изгодни и многобройни стоки. Като че ли най-много ми липсваше онази експлозия на ума и емоциите, която може да ти даде само едно изкуство – театърът.
Точно затова реших да посетя някое представление сам, защото не исках аз да бъда причината някой друг да се излага на риск. За мой късмет имаше представление точно на Камен Донев – Лекция №1 за всеобщата просвета. Гледал съм го преди доста време, но тъй като знам, че е забавно, се впуснах отново.
Зареден с много ентусиазъм, се отправих в уречения ден и час към залата. Тя беше с капацитет едва от 30%. Първоначално ми изглеждаше, че все едно няма интерес и че съм на най-скучното място на света. Но веднага след започването мнението ми се промени. Отново се усети приповдигната атмосфера, хората комуникираха с Камен Донев и се получиха над 2 часа смях.
На излизане от залата видях, че се продава неговата книга – Всичко дотук. Тя обединява неговите разкази, пиеси и дори откъси от филма му „Уют“. Общо взето, всичките му гениални произведения до момента. Още с прибирането се зачетох и разбрах как това не е само всичко дотук за Камен, но и за мен – неговият скъп почитател. Може би имах нуждата точно от това четиво, за да си припомня забавния свят, който е бил, е сега и ще бъде занапред.