Често получаваме като съвет да се вслушаме във вътрешния си глас и той да ни даде правилната посока на взимане на решение. Но оказа се, че освен него, имаме още два гласа, които спомагат за изграждане на личността ни. Чували ли сте за тях и знаете ли кои са?
Според писателя Джин Хендриксън ние се състоим от гласа на който мисли, с който говорим и с който пишем. Те се различават по своята същност и помагат на всеки индивид да предаде своите послания на останалите. Именно комуникацията между трите гласа помага за гениалността и за това да не заекваме (което пък е друга теория, за която ще пиша някой път, ако ви е любопитно).
Като най-своенравен се определя говорещият глас. Обикновено той е в конфликт с останалите два. Това означава, че понякога мислим прекалено, но не се изказваме ласкаво. Или пък обратното – речта изпреварва премислянето. Сигурен съм, че на всички се е случвало и знаете усещането от него.
Обикновено се смята, че мисловният глас е свързан с пишещият и говорещия, а последните изброени имат по-широка връзка. Аз например мога да споделя, че щом пиша, мисълта ми върви много бързо и понякога толкова се вглъбявам, че дори не гледам дали допускам някакви стилистични или правописни грешки. Така че ако намерите такива – съжалявам, просто сливам двата си гласа :D.
А вие от кой тип сте и кой глас надделява във вас? Може да ми споделите в коментари и да се посмеем и иронизираме сами над себе си.
П.П. Ще допълня само, че теорията за трите гласа е създадена вследствие на търсене на отговори за разрешаване на проблема заекване. Така че ако съм ви заинтригувала и искате да разберете повече – потърсете по тази тема.