Като напиша думата „gourmet“ в Google Translate, ми я превежда от френски като гастроном или чревоугодник, а отдолу ми дава обяснението, че това е човек с изискан вкус, който цени храната. Откакто гледах MasterChef, се опитвам да разгадая какво точно е гурме храна и днес ще ви взема на моето пътуване към тези непознати за мен дебри. Дано намерим еднозначен отговор. Докато пиша, мисля да намажа една филия с лютеница върху филия на хлебозавод Елиаз, да ми вдъхне сили в процеса на проучване.
Лично аз, като чуя, че едно ястие е гурме, веднага го свързвам с изискана презентация, малка порция и висока цена. Обяснението обаче е много по-сложно от това. Гурме ястията се свързват с висшата кухня, където храната се приготвя от висококачествени продукти и се представя артистично в чинията. Те са добре балансирани и майсторски сготвени, понякога чрез използването на много сложни техники.
Има и друго. Гурме храната може да е приготвена от съставки, които са рядко срещани или отгледани по специфичен начин, което ги прави и много скъпи. В ресторанта едно ястие може да се нарече гурме, заради уменията и техниките на главния готвач в съчетание с добра презентация. Трюфелите са пример за скъпа гурме съставка, защото не могат да се култивират, растат сред природата и трудно се откриват. Шафранът също спада към тази група. Той се добива от близалцето на минзухар и то по сложен начин, затова е и сред най-скъпите подправки в света. Кобе говеждото месо (Kobe beef) идва чак от Япония, където кравите се масажират редовно, слушат музика, а хранителната им диета включва бира. Сещате се, че и то е изключително скъпо. (Off topic: като казахме бира, дали ще отива на втората ми филия с лютеница? Между другото, свършили са добра работа в Елиаз, хлябът им си отива на домашната лютеницата на баба.)
Храната, приготвена чрез сложни, дори понякога екзотични, методи, също може да се счита за гурме. Такава е техниката „sous vide“ например, която значи „във вакум“. Храната се слага във вакумирана торбичка и се потапя във вода. Готви се бавно на постоянна ниска температура, а в зависимост от продукта, това може да отнеме дори повече от 72 часа, но пък така се запазват свойствата и вкуса му.
Това, което на мен ми стана ясно дотук, е, че гурме ястията са приготвени от първокласни продукти, оттам идва и високата цена. А сложните техники, прилагани от професионалните готвачите, изискват умения и знания, които не са присъщи за всеки. Изисканата подредба в чинията също е част от процеса.
Ако съдя по тези критерии, аз гурме ястия не съм ял. Захранен съм с на баба традиционните манджи, които може да не са гурме, но пък винаги са били много вкусни. Доколко са били балансирани, не мога да кажа, но лютеницата й е нещо натурално и единствено по рода си. Вече съм на третата филия, хлебозавод Елиаз ми помогна да си хапна сладко, но хлябът ми свърши, обаче има още неизядена лютеница. Мисля да свърша една полезна работа – защо направо да не загребвам с лъжицата от буркана :). Толкова ми е вкусно.