Преди време имах един преподавател в университета, който беше работил в една медия, и наблягаше на това, че се води рейтингова война. Правят се какви ли не предавания, за да се задържи зрителския интерес. Тогава не бях се замислял за това в дълбочина, интересуваше ме само да си взема изпита (знаете как е).
С американизирането на нашата родна българска телевизия и появата на многобройните реалити шоутата някак и аз започнах да се замислям за горните твърдения, пък и поотраснах малко, поумнях. Въпросният професор беше обърнал внимание на още две неща (всъщност, едва ли са били само две, но аз това съм успял да запомня). Първо, че хората обичат скандалното, т.е. да гледат някой друг как се излага. И второ, че обичаме да гледаме неща, които в реалния ни живот липсват. Тук си представям романтичните филми, които жените толкова много обичат. Там всичко е описано красиво и запленяващо, а в действителността това е рядкост, да не кажа, че почти не се среща.
И тук правим прехода към реалити шоутата. Едни от тях са създадени, точно за да показват скандали. Други са за хора, които оцеляват в дивото. Трети показват уж реалния живот на разни хора. Това, което ги обединява, е, че ние проявяваме интерес към тях, т.е. медиите се ръководят от нашите желания, от това, което бихме искали да гледаме. Явно доста добре са проучили нагласите ни и са създали предавания за всеки вкус.
Напоследък започнах да осъзнавам, че в тях няма нищо реално. Фактът, че присъства камера, която те следи, е основната причина да мисля така. Другото е, че при някои действието се развива в изкуствено създадена среда, а не точно реална. Стигайки до тези изводи, вече не ми се иска да ги гледам, но понякога пак го правя, защото разпалват любопитството ми.