Един приятел днес написа на стената си: „Някой може ли да ми каже кои филми на Анджелина Джоли трябва да изтегля, за да съм сигурен, че ще дойде да ми рови в хладилника”. Не ми стана много ясно това послание и го попитах какво трябва да значи това. Оказа се, че в огромния информационен поток Емил Попов е изпуснал кампанията и клипа с Асен Блатечки и хладилника. Запълних обаче тая информационна празнина и вече мога, макар и малко позакъсняло, да се включа с мнение по темата. Първо, да започна с това, че Асен Блатечки ми е много-много симпатичен, наистина го смятам за един от кадърните ни млади актьори, с много различно излъчване. Мисля си обаче, че някой го е заблудил и му е създал погрешна представа за това, че интернет потребителите, които теглят филми с негово участие, го ограбват. Спомнете си как съвсем наскоро Влади Въргала по повод на филма си “Шменти Капели” – филм, който той продуцира сам и доколкото знам, заложи жилището си за тая цел – обясни как киносалоните буквално ограбват създателите на българско кино, като вземат 70 процента от приходите от българските филми, които излъчват. Друг аргумент – обикновено разпространението и на българските, пък и на чуждите филми, в торент сайтовете се случва година-две след излизането на филма и прожекциите му по кино салоните – т.е, когато възможните приходи вече са реализирани. Така че наистина, аз Емил Попов не виждам причина Асен Блатечки да се конфронтира с почитателите си точно на това поле. Защото икономическите реалности в България са такива, че ако ще и цялото артистично войнство да поведе към хладилниците ни, няма да намери в тях нищо, освен бяла тишина.